В краката ми седи човек с маската на Аполон и черна безформена дреха.
- Събуди ли се, момченце?
Моментално го разпознавам, макар че откъснатото ухо е скрито под качулката.
Хвърлям се с цялото си тяло да го ритна със завързаните си крака, да го ударя с глава - но вместо мускули имам замразена кайма и се просвам като дюшек на пода. Лежа с лицето надолу, муча, извивам се, опитвам се да разкъсам омотаната няколко пъти около китките ми изолационна лента, да прогриза дупка в скоча, който вони на някаква евтина химия.
- Смешно се мяташе - казва ми Петстотин и трети. - Много ми се иска да те думна още веднъж, но трябва да поговорим.
Ще съжаляващ крещя му аз. Как посмя да нахлуеш в дома ми! Да нападнеш друг Безсмъртен! Хилядник! Очаква те трибунал! Мерзавец! Гадина! Вече не сме в шибания интернат!
Но всичките ми вопли си остават в устата ми.
- Отдавна беше време да се видим. Последния път се получи малко набързо, а? А ние трябва да си поговорим.
И в гласа му има нещо зловещо, такова, че изстисквам всичко от замразеното си месо, усуквам се като вретено и някак си успявам да се превъртя по гръб - само и само да виждам какво прави той там.
- Не се шашкай - казва ми Аполон. - Нямам предвид това. Ти вече не ми харесваш.
Стържене; Петстотин и трети разкопчава раницата си - черна, обикновена, същата като моята. Вади нашите инструменти. Скенер. Инжектор.
- Детската любов отмина - сумти той. - Ти си станал възрастен и уродлив. Станал си хилядник. Така че разговорът ни ще бъде делови.
Той се приближава, стъпва с релефната си подметка върху гърлото ми, натиска го и издърпва с ръка ръкава ми. Оголва китката ми!
Той не може! Не може! Ако някой узнае... Ако доложа на Шрайер... На Беринг... Ти нямаш право, твар!
Той проверява инжектора - зареден е; допира жилото му към вената ми. Аз се дърпам -отчаяно, нелепо, безсилно. Махни това, гадино! Гнида! Изрод!
- Дикцията ти не е много наред - забавлява се той. - Но аз и така те разбирам добре. Нямам право, а?
Кимвам му настървено изпод обувката му.
Толкова ли е просто да дойде при мен и да ми инжектира акселератора?! Не. Той блъфира. За това нещо - със сигурност трибунал! Ще те пратя в раздробителя! Сам ще натисна бутона! Ще станеш на прах, на паста, разбра ли, гад?!
Петстотин и трети натиска малко по-силно; адамовата ми ябълка се сплесква, пред очите ми причернява, аз вече се гърча, а не се дърпам и той леко ме отпуска.
- Обаче аз имам, момченце. Имам. Невероятно, но факт.
Той хваща скенера, допира го до ръката ми. Дзън-дзън. Ухапване от комар.
- Ян Нахгигал Две Те - произнася скенерът. - Регистрирана бременност.
Петстотин и трети щрака с пръсти; на ръцете му има тънки ръкавици.
- Невероятно, но факт - повтаря той.
Стаята става с размера на главата ми - свива се към мен като някакво древнокитайско устройство за изтезания, намокрена във вода кожена торба, която изсъхва пред очите ми, свива се, облепва ме и ме удушава.
Парализиран съм, сякаш Петстотин и трети още веднъж ме е ударил с шокъра.
Регистрирана бременност, повтарям си аз. На себе си.
Лъжа! Това не може да бъде! Как?!
- Как? - пита вместо мен Петстотин и трети. - И на мен ми е интересно. Как? Героят от освобождаването на Барселона! Хилядник! Как?!
Той е нагласил това по някакъв начин! Скенерът е хакнат, пренастроен! Петстотин и трети търси начини... Повод... Но защо? Защо той просто не ме удуши тук? Защо?!
Потиснатите от шокъра нервни окончания постепенно се оправят - ръцете и краката ми стават мои. Трябва да изчакам... Да изчакам и... Да го хвана за шията. Да го стисна с колене. Ще разполагам само с един опит.
- И на чие име е регистрирана бременността? - пита Петстотин и трети.
- Анели Валии Двайсет и едно Пе - отговаря му скенерът.
- Тадам! - пропява Петстотин и трети. - Изненада!
Анели?! Анели?!
Това е измама, това не може да бъде, та тя е пуста, безплодна, та нали пред очите ми...
- ДНК анализ за установяване на бащинство - нарежда Петстотин и трети на скенера, като отново притиска прибора към ръката ми.
Проверката отнема секунда.
Каквото и да изврещи тази дяволска машинка, всичко това е незаконно, той не може да нахлува тук без повикване, той е длъжен да доведе със себе си звеното си, свидетели, това е произвол, с мен не бива да се отнасят като към обикновен смъртен, не бива!
- Потвърдена е генетичната връзка с плода.
- Съгласно пета точка от Закона за Избора при своевременна регистрация на бременността жената има право да запише бъдещото си дете на свое име или на името на бащата на това дете, ако ДНК тестът потвърди бащинството - цитира Петстотин и трети. -Както е в нашия случай.