Отначало дори не разбирам какво има там.
Някакви сиво-бели буци вместо кафява земя. Почвата се е напукала, отмила се е, склонът се е отворил... И се е оказал огромна могила. Вътре - хиляди човешки тела, облечени с разкъсани роби или съвсем голи... Камерата се приближава, гражданинът на Утопия знае колко е важно понякога да се играе по нервите на зрителя... Хлътнали очи, сива кожа с кървави ивици, обръснати черепи и всичките изнемощели, почти без месо, умрели от гладна смърт или застреляни - операторът с интереса на археолог издирва отверстията от куршуми в гърбовете и главите. Обърнете внимание колко добре са се запазили телата, възторгва се Фриц Фриш, създава се впечатлението, че всички тези хора са умрели току-що, а те са лежали на това място петстотин години! Да, несъмнено сме намерили масов гроб на така наречените зекове, политическите и углавни престъпници, изпращани в Сибир през двайсет и първи, простете, двайсети век от руския диктатор Йосиф Сталин, за да разработват богатите запаси от полезни изкопаеми. И ето, драматично вдига вежди Фриц Фриш, изкопаеми са станали самите клети затворници. Защо те изглеждат така, сякаш току-що са умрели? Аномалия? Чудо? Съвсем не, цялата работа е във вечния мраз, в който са погребани телата, обяснява загадката репортерът. Дори в топлото сибирско лято вечният мраз не се разтопява на по-шляма дълбочина от метър, затова и зековете са в такова великолепно състояние - мразът е изиграл ролята на естествен хладилник! Какво възнамеряват да правят с тази страшна находка новите колониални власти, интересува се Фриц Фриш от главния китаец. О, уверява го онзи, Китай винаги е подхождал към наследството от присъединените земи с изключително уважение. Възможно е в чест на находката да създадем руски етнографски музей в един от небостъргачите, които ще бъдат издигнати тук. Намерените тела ще станат ценни експонати и със сигурност ще привличат туристи, макар че, естествено, на нас те не са ни толкова потребни... Да, да и нали казвахте, че това не е единствената подобна могила, подхваща Фриц Фриш. О, не, наоколо е пълно с такива, кима китаецът. Предстоят ни още много подобни скръбни находки. Китаецът се покланя, репортерът изрича още нещо многозначително и се прощава със зрителите, десет хиляди души остават да треперят в своя фризер, а аз продължавам да седя пред екрана, почти опрял чело в него.
Това е същият този ден, в който моето дете чудовище навършва двайсет седмици. Същият този ден, след който вече няма на кого да има да подавам апелации.
Продължават да не ми назначават дата за съд - извинявайте, при нас има такива пертурбации, куп народ е уволнен, единствената възможност е да ви освободят под гаранция, но като се има предвид тежестта на обвиненията...
Сумата е такава, че би ми се наложило да се превивам от работа цял век, за да я събера, а аз вече не разполагам с век. Чакайте, казват ми, чакайте, ето ви успокоително, за да ви е по-лесно да чакате, пийте, пийте го и престанете да крещите денонощно, иначе ще изключим екрана ви.
После в новините се промъква, че вирусологът Беатрис Фукуяма, арестувана за създаване на нелегални модификатори на остаряването, е била похитена от неизвестни лица от кулата на Европейския институт по геронтология, където е работела в последно време в рамките на сделка със следствието... Заподозрени за похищението са бойците от Партията на живота, която в последно време все повече и повече... Коментар на някого от полицията: отдавна е време да престанем да се церемоним с тези терористи, напълно очевидно е, че когато в лапите им попада учен от такава величина, мотивите им са най...
Освободили са я, съобразявам аз. Нашите са я затворили, за да прави някакви разработки за тях, искат да изстискат от нея всичко, преди старицата да пукне, а хората на Рокамора са я измъкнали оттам. Радвам се за Беатрис - може би тя ще успее още да види небето, някой град, може би ще я изведат от континента... Жалко, че аз не представлявам никаква ценност за тях, жалко, че не представлявам никаква ценност за никого - и затова ще умра в тази шибана воняща дупка!
Обзема ме такъв пристъп, какъвто никога по-рано не съм имал; нахлуват надзирателите, увиват ме в чаршафи, натъпкват ме с успокоителни и вкарват в черепа ми огромна допотопна микросхема, която стърчи от мен във всички посоки и по която електроните пълзят като охлюви в лабиринт; пришиват към езика ми нещо чуждо, той съвсем престава да ме слуша - просто заема място в устата ми.