Дзън!
Закуска!
Глава XV
ПОЛЕТ
- Това той ли е?
- Вие по-добре знаете, мадам. Това ли е този, за когото искахте да внесете гаранция?
- Защо изглежда така?
- Ако искате, можем да го обръснем. Той отказваше, а правилата не ни позволяват...
- Аз не за това... Няма значение. Няма нужда. А той... Той разбира ли какво става?
- О, не се безпокойте, той е под въздействието на препарати, то скоро ще отмине. Знаете ли, в последно време беше малко буен...
- В последно време? Колко дълго беше при вас?
- Седем месеца, мадам. Първото слушане по делото му още не е назначено, но автоматът разреши да се внесе гаранция. Не бива да напуска пределите на Европа, но това, разбира се, ви е известно.
- Известно ми е. Чуйте, а не може ли да му се бие нещо ободряващо? Нямам много време, не мога да чакам, докато дойде на себе си.
- Разбира се, мадам. Шарл! Шарл!
Приближава се един санитар, тика в безчувствената ми ръка инжектор и само след минута аз вече мога да прибера увисналата си челюст и да избърша точещите ми се слюнки.
- Елен.
- Да се махаме оттук. Ще поговорим по пътя.
Дават ми дрехите ми, комуникатора, окачват на крака ми проследяваща гривна и ме извеждат от буферната зона. Светът веднага се разгръща във всички посоки, аз се превръщам в бълха, чувствам се зле, ако гледам на по-далеч от три метра пред себе си. Изглежда, индивидуалната килия е успяла да направи това, с което така и не се справи докрай Анели -аз съм победил клаустрофобията си, научил съм се да живея с нея.