Ето защо хората ме зяпаха така във влака. А с допира на комуникаторите... Нима са искали да ми подхвърлят милостиня?
- Ей! Скоро ли ще свършите?
Не бива да се бръсна. С такава рошава коса и с брада до очите системата за разпознаване на лица може и да ме пропусне, но ако съм с голо лице, веднага ще ме засекат. Разбира се, има я проследяващата гривна на крака ми - но има и хора, които са се специализирали в срязването им. Ако преди това не ме приберат, може и да успея да намеря такива.
- Ей! Не ме карайте да ви измъквам от тоалетната!
Появявам се - сресан толкова добре, колкото съм могъл. Изплювам му се в краката.
- Я ми се махай от главата!
На изхода тази гнида все пак ме изритва отзад.
Задавам на комуникатора търсене на най-близкия фризьорски салон. Три равнища по-надолу има цял салон за красота. Отлично. Дори и красотата да не спаси света, мен ще ме отърве.
Кулата „Престиж плаза“, в която се намира „Извор“, е изцяло развлекателен център. Хиляди етажи магазини, спа центрове, барове, игрални автомати с пряко невросвързване, тайски масаж с пълен контакт, кафе с молекулярни сокове, зона за пушене, океанариуми с живи акули, виртуални туристически агенции и скокове с бьнджи надолу с главата от двеста нива височина. Всичко това кънти, жужи с лазерни лъчи указатели, прелива във всички цветове на видимия спектър, дрънка, пее истерично с гласовете на безименни естрадни звезди и герои на видеоигри. Тълпата - ярки летни потничета, бицепси-трицепси, поли до пъпа, пъстър брилянтин, отчаяна козметика, силуети на здрави девически гърди под опънати платове - е куха, веселяща се. Промъквам се през тях, целият набоден с погледите им като свети Себастиян от стрелите на езичниците. Чувстват в мен чужденеца.
Аз и сам разбирам, че тук не ми е мястото. Тази тълпа ми напомня за друга, през която се промъквахме с Анели на булевардите „Рамблес“, под ниския измазан таван. Бучаха вяли вентилатори, всичко беше в дим и сажди, наоколо бяха само просяци, но кой знае защо ги усещах като истински хора; а тази неонова младеж е щампована, излята от композит. В какво е проблемът?
Салонът за красота се намира до клиника за смяна на пола, за малко да сбъркам вратите. На входа има няколко пъстри травестити с пропорциите на сумо борци. Подмамват ме към себе си, обещават ми отстъпка, после осъзнават, че цветът ми не е някакъв каприз, и се заемат да си шушукат, да кудкудякат, да прикриват кокетно разтегнатите си начервени устни с юмруци с размерите на пъпеши. Те са по-нормални от мен в нашата неостаряваща и доскучаваща държава; преглъщам сополите си, промъквам се покрай тези муцуни и попадам в салона.
- Мога ли да се боядисам?
Всички мадами, на които им правят еднофутов кок, на които им слагат магнитен пиърсинг на езика, на които им татуират крилати пениси върху целия гръб - всичките се опулват срещу мен.
И персоналът, който смело би могъл да се вкара в междугалактически зверилник - ако космосът не се окаже толкова мъртъв, колкото онези земи в Сибир - всички тези изроди също опулват гримираните си очи с драматични ресници и контактни лещи с противоестествени цветове, с вертикални змийски зеници или изобщо без зеници. Бал при сатаната - и аз съм се оказал изродът на бала.
- Ами не знааам... - провлачва девойка със загоряло до черно лице, покрито с шарките на бяло боне. - А това к’во, да не е от старост? Ти к’во, боцнали са те?
- Боцнат - промърморвам аз.
- Ами не знааам... - повтаря тя. - Няаамаме оборудване за еднокрааатна употреееба. А ти мож’ да си зарааазен.
- Идиотка! Това не е заразно! И стига сте ме зяпали всичките!
- Изобщо повикай полицията! - Шепне й на висок глас нейната приятелка - едната й гръд е разголена, има пиърсинг на зърното.
- Кучки! - Хлопвам вратата, отблъсквам един тлъст транс, врязвам се в тълпата, пробивам си път през тези месести дебри, главата ме цепи.
От къде на къде тези кокошки ще правят от мен посмешище! Аз не съм чумав, не съм идиот, не съм сантиментален слабак, не съм животно, което не умее да контролира инстинктите си! Аз не съм правил този шибан Избор, ясно?! Направиха го вместо мен, предадоха ме и аз узнах за това постфактум! Не искам никакво дете, никога не съм искал! Ние и без това сме твърде много, оставаше и такива като мен да започнат да се размножават!
Просто искам да си боядисам прошарените коси. Има ли в този град място, където ще ме боядисат без излишни въпроси, където няма да се погнусят от проказата ми, където ще се осмелят да ме докоснат?