- Нека да играем на гоненица. Само че си искам обратно крака! Иначе как ще бягам от теб? Върни ми крака и нека да играем! Става ли?
Останалите мълчат. Тогава отново се обаждам аз:
- Проверка на сигнал. Вие сте заподозрени в укриване на незаконородени. Ще проведем ДНК тест. Ако децата са регистрирани, няма от какво да се боите.
Казвам „ние“, макар че все още само аз съм тук.
- Мамо! Всичко е наред, държа го на мушката! - заявява момченцето, излизайки напред.
Жената започва да вие:
- Не бива... Не бива...
- Вие няма от какво да се боите - усмихвам се аз.
Поглеждам ги и знам, че лъжа. Точно те трябва да треперят от страх - защото са виновни. Тестът само ще потвърди онова, което и без това си личи по очите им.
Единствено от всички тях не се бои момченцето. Защо? Нима не са го плашили с Безсмъртните?
- Вие! - кимам към раздърпаната синеока девойка със синята рокля и бебето в ръцете. -Елате тук.
- Ще поиграем ли на гоненица? Само че ми върни крака... Иначе как ще бягам? - нарежда куклата, гледайки ме.
Преграждам единствения изход; сега никой не може да избяга оттук - нито те, нито куклата, нито аз; а така отчаяно ми се иска да избягам от тази притискаща ме отвсякъде кутия!
Като хипнотизирана, девойката със синята рокля послушно прави крачка напред. Човек може да се удави в сините й очи. Момченцето млъква - може би заспива.
- Ръката.
Неловко удържайки пъхтящото бебе, тя освобождава дланта си и ми я подава - някак стеснително, сякаш се надява на нещо. Хващам я като за ръкостискане. Леко прегъвам китката, намирам пулса й. Вадя скенера, притискам го. Тих мелодичен сигнал. Тон „Камбанка“. Сам съм го избирал от каталога със звуци. Обикновено разведрява атмосферата.
- Регистрация на бременността?
Девойката, сякаш опомнила се, се опитва да отдръпне ръка. Като че ли съм хванал някакво зверче, топло и чевръсто; то ми се е доверило заради глупостта си, а аз съм се вкопчил в него и сега му извивам шията, то се бие, чувствайки, че е загазило, но вече не може да се измъкне от хватката ми.
- Елизабет Дюри Седемдесет и три А. Не е регистрирана бременност - констатира скенерът след сверката с базата данни.
- Детето ваше ли е? - Поглеждам девойката, без да пускам ръката й.
- Не... Да, мое е... Той... Това е тя... Това е момиче... - тя се обърква, заеква.
- Дайте я тук.
- Какво?
- Нужна ми е китката й.
- Няма да я дам!
Придърпвам я към себе си, разгръщам вързопчето. Вътре има подобно на гола сбръчкана маймунка червено човече. Наистина е момиче. Цялата е омазано в жълто. На месец, не на повече. Не е успяла да се крие дълго от нас.
- Не! Не!
Роклята на Елизабет Дюри се подмокря - откъм гърдите й плъзват настрани тъмни петна. Млякото й е тръгнало. Вярно, истинско животно. Пускам я. Хващам лапичката на маймунката и допирам скенера до нея.
Дзън-дзън! Камбанка. Някои от нашите са сложили на сигнализацията за приключване на ДНК сканирането тон „Гилотина“. Шегаджии.
- Да се провери регистрацията на детето.
- Искам да играя на гоненица! - капризно изисква еднокраката кукла.
- Мамо, нека да излезем оттук? Да отидем да се разходим!
- Тихо... Тихо, сине...
- Да се установи има ли родствена връзка с предишния образец.
- Пряка родствена връзка родител-дете.
- Той не ми харесва!
- Благодаря за сътрудничеството - кимам аз на девойката със синята рокля. - Сега вие -обръщам се към червенокосата.
Тя отстъпва от мен, клатейки глава и виейки. Тогава хващам за ръката хлапето й.
- Пусни ме! Пусни ме веднага!
- Да поиграем на гоненица? - изтърсва куклата.
И в този момент малката гадина се извърта и забива зъби в пръста ми!
- Остави ни на мира! - крещи ми момчето. - Върви си!
Виж го ти, до кръв. Изтръгвам му куклата и със замах я запращам на пода. Главата й отлита.
- Боли ме. Не бива така с мен - изрича разстроено главата с гласа на много възрастен човек; нещо не е наред с високоговорителите.
- Не! Защо го направи?! - крещи детето и протяга мръсните си нокти към лицето ми, надявайки се да го издраска.
Хващам го за яката и го разтърсвам във въздуха.
- Да не си посмял! Да не си посмял! - извива червенокосата. - Да не си посмял да го докосваш, нищожество!
Удържайки мятащото се момченце във въздуха, я отблъсквам с длан.