Длъжен съм да изкрещя това, длъжен съм да го зашлевя с обвиненията си през лицето - но съм плиснал цялата си ярост в Петстотин и трети. Думите излизат тихо, безлично.
- Какво значение има за теб? - той се изправя. - Тя си отиде сама. Къде е тя? Знаеш ли, или не?!
- Може би си я изоставил, когато са я изнасилвали Безсмъртните? - питам аз.
- Тя ли ти каза това? Не вярвам!
- Може би си избягал, за да си спасиш жалката кожа? Може би тя така и не ти е простила това?
- Млъкни! - Той пристъпва към мен; но детето в ръцете ми му пречи да направи още една крачка и пречи на мен да удуша тази гнида. - Къде е тя?! Тя там ли беше?!
- А ти къде беше цяла година?
- Не е минала година! Десет месеца, по-малко! Аз я търсих! През цялото това време! Комуникаторът й беше изключен! Как иначе дая намеря?!
- Комуникаторът беше изключен, защото тя не искаше да я намираш. Ти не й беше нужен.
- Кой си ти, а? - Той пуска фенера на комуникатора, свети ми в лицето. - Кой си ти?!
- А и тя никога не ти е била нужна, нали? Ти просто си си играел с нея? Тя просто ти е напомняла някаква твоя стара приятелка, която е пукнала преди сто години? Тя ти е била нужна, а не Анели, нали?
Не виждам лицето му; в пълната тъмнина на тази стаичка комуникаторът в ръката му гори ярко като звезда. Скакалците с копнеж скачат върху тази студена звезда.
- Познавам ли те? - прогонвайки с ръка напастта, казва Рокамора. - Къде съм те виждал? От къде на къде тя ти е разказала това?
Воплите отвън не стихват. Някой удря по затворената врата; ние не помръдваме. Там има двайсет скуатъри, звено на Безсмъртните и двама полумъртви бойци; може да ни моли да влезе всеки от тях. Рулетка.
- Тя се нуждае от помощ! Тя е инжектирана! Тя е бременна! - Той прави още един опит.
- А ти какво, можеш ли да й помогнеш? - питам аз. - Може би имаш лекарство?
- Какво се е случило с нея?! Къде е тя?!
- Какво си се притеснил за нея? Може би това е било твоето дете? С твоето дете ли беше бременна?
- Какво ти влиза в работата? И какво значи - беше?!
Продължават да стържат по вратата - отчаяно, истерично. Женски глас; изглежда, това е Берта.
- ...моля...
- Кой е там? - питам аз вратата.
- ...аз! ... волите!
Разговорът ни не би трябвало да има свидетели. Но Берта... Берта...
- Какво правиш?! Та тук сега...
Късно е. Щракам ключалката. Вътре се изсипва Берта, като ризница обвила отвсякъде своя
Хенрих. Момчето плаче - живо е.
-Ян! Ти... Слава богу!
Трябва да се затвори, но в процепа като клин се врязва щурмова бутонка и не отстъпва, а след него се вмъква черно рамо.
- Вратата. Вратата! - крещя аз на вцепенения Рокамора. - Помогни ми, кретен!
Но той съобразява твърде бавно и черната фигура успява да се вмъкне при нас, в нашата стаичка три на три метра. Към лицето му е прилепен Аполон, но аз го познавам по пистолета - моя, малкия. Това е Ел.
Врязвам се във вратата с гръб - тя с хрущене застава на мястото си. Берта със своето момченце се плъзва по стената до пода, Хенрих пищи, моята дъщеря си дере гърлото. Ел в движение тика дулото в Рокамора. Добра реакция.
- Ръцете горе! - И крещи в комуникатора си: - Тук е Рокамора. Хванах Рокамора!
Онзи прави крачка назад, още една - стига до стената, опира се с гръб в нея и разтваря шлифера си; под него има широк черен колан с джобове, из които са разхвърляни омотани с проводници брикети. Рокамора бавно вдига ръце нагоре - в пръстите си държи нещо, наподобяващо гумичка за стискане.
- Хайде! - казва той. - Ако я опусна, от теб ще остане само мокро петно.
От всички нас. Ако това е наистина експлозив, е достатъчен, за да отнесе целия цех.
По външността на Ел не си личи, но съм сигурен, че сега се е изпотил. Аз съм се изпотил. Рокамора също се е изпотил.
- Да не си посмял! - казвам му аз.
- Ох, не бива! - плаче Берта. - Аз тук имам малко дете! Не бива!
- Ей, приятел! - Ел не сваля дулото от него. - Недей да нервничиш. Нищо няма да ти направя. Такива клечки като теб са нужни живи.
- Жив няма да ме хванете - клати глава Рокамора.
- Не бива! Не е нужно! Моля ви! - нарежда Берта.
- Какво става? Какво става при теб? - бучи нечий глас в комуникатора на Ел.
- Кажи там, че намерих Рокамора! И Нахгигал също е тук! Да, Ян! С детето! Плюс някаква жена с кърмаче!
- Нахгигал? - пита Рокамора. - Ян Нахгигал?
- Здрасти, Ел - казвам на Ел.
- Доложихме на командването! Дръж се! - съска комуникаторът.
- Сложи пистолета на пода! - надвиква комуникатора Рокамора. - Сложи го на пода, животно, или пускам. Едно...
- Не ти стиска!
Моето дете преминава в писък:
- Аааааа! Аааааа!