- Те така или иначе ще ме убият, след като ме дигитализират! По-добре така. Две!
- Добре, добре. Само че това няма да ти помогне... - Ел прикляка и оставя пистолета на пода.
- И кажи на своите, кажи им! Хайде! - Рокамора си играе с детонатора, сякаш наистина е гумичка за стискане.
- По-спокойно там! - крещи Ел в комуникатора. - Този психар целият е омотан с експлозив! Изчакайте с щурма!
- Петима заложници, две деца, Рокамора има бомба, прието - бучи комуникаторът.
- Подръж и моето. - Сядам до свилата се Берта. - Изобщо не мога да я успокоя. Хайде, не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
Ел си играе на гледаница с Рокамора. Аз го прегръщам отзад, стискам го със стоманена хватка, дърпам го, събарям го на пода. Той рита с крака, Берта ридае, децата пищят, скакалците се носят насам-натам. Рокамора примигва смаяно, аз напипвам пистолета -лепкав, омазан - и с един удар приспивам Ел. После намирам в джоба му белезниците лента, стискам китките му и го настанявам като чувал в ъгъла.
- Нахгигал - повтаря тъпо Рокамора, наблюдавайки манипулациите ми. - Същият онзи Нахгигал. Героят от освобождаването на Барселона. Хилядник. Гадина.
- Слушай, ти! - Насочвам дулото към челото му - на половин метър е, но рискът така или иначе е твърде голям. - Да. Аз бях там. Бях в Барселона. Видях всичко. Чух. Аз отворих портата наистина. Но ги уби ти. Всичките петдесет милиона души. Накисна ги. Използва ги. Поведе ги към касапница. Аз бях там, когато ти подбуждаше...
- Лъжа! Исках да ги освободя! Те заслужаваха справедливост! Аз само...
- Бях там, когато лъжеше за Анели.
- Какво?!
- Когато се кълнеше в любовта си към нея, казваше, че мечтаеш всичко да се върне...
- Не лъжех! А на теб какво ти влиза в работата това? Кой си ти?! Къде е тя?
Аз мълча.
- Къде е тя?!
- Това за нашата Анели ли? - помага ми притихналата до момента Берта. - Умря тя. Умря при раждането, вече трети месец оттогава.
Рокамора въздъхва, смее се, хлипа.
- Какво?
- Ти само се успокой, не ни взривявай, става ли? Умря. Питай него, нали това е нейното дете. Обичаше ли Анели? Нали няма да погубиш детето й?
- Умряла е?
- Умря - признавам аз.
Ел се върти в ъгъла, бучи нещо.
- Защо детето й е у теб? - Рокамора прехвърля върху мен опулените си червени кълба. -Защо ти знаеш всичко за нея... Това си ти, нали? Ти си бил там с нея. Това й е от теб?
Пръстите му се плъзват по пружината на ръкохватката на детонатора и той едва го удържа. Аз продължавам да държа челото му на мушка.
- От Безсмъртен. От изрод. От убиец.
- А от кого трябваше? От страхливец? От предател? От слабак? - питам го аз. - Виж ме! Може би ще ме познаеш?! - Смъквам маската на Ел, той мига замаяно, слагам я на своето лице. - Помниш ли как ми разказваше, че там, под маската, аз съм нормален човек, че не искам да те убивам? Безсмъртните биеха жена ти, а ти подви опашка и избяга веднага щом те пуснах! Помниш ли?! Ето ме и мен! - Свалям маската. - Ето го нормалния човек! Трябваше да те убия преди една година, още там!
- Ти? Това си ти?
- Защо я остави тогава?! Защо не я взе със себе си, щом толкова я обичаш?! Защо ме остави да я убия?! Два пъти можех да я убия! Остави я там и чакаше! Какво чакаше!
- Аз изпратих хора за нея!
- Ако беше дошъл сам, нямаше да мога да я отведа! Но ти си твърде загрижен за кожата си. Ти обичаш себе си, а не нея! Ти не я заслужаваш!
- Затваряй си устата, разбра ли?! - Той пристъпва към мен, забравил за бомбата, за пистолета. - Аз я обичах! Аз я обичам!
- Не нея! Някаква друга жена! Ти нали й призна? Призна й! Тя просто е приличала на някоя друга! Ти си я използвал като заместител!
- А ти какво разбиращ пале! - ръмжи той.
Берта дава на дъщеря ми гръдта си и тя най-накрая се успокоява. Скакалците цвърчат. Ел стене и мучи. Комуникаторът му отново се пробужда.
- Доложихме на командването. Молят за връзка. Сенатор Шрайер е на линията. Приеми повикването!
- Отмени! - Премествам дулото към Ел; но той още не може да съобрази нищо.
- Хесус! Там ли си? - казва Шрайер от ръката на Ел.
- Шрайер?! Защо Шрайер?! - Рокамора облизва устни, изтрива потта от челото си с ръката, в която е стиснат детонатора. - Какво общо има тук Шрайер?!
- Там ли си, Хесус? - продължава сенаторът. - Какъв късмет! Търсех Ян, а намерих теб. Това се казва подарък! След толкова години! Какво правиш там? Срещнахте се, за да обсъдите чувствата си към тази клетница? Как беше, Анели?
- Той откъде знае? Откъде знае всичко?!
- Чух, че се каниш да се взривиш? - В гласа на Шрайер има учтив интерес - просто още един светски разговор.
- Прекъсни! Прекъсни го! - нарежда Рокамора.
- Не бързай - казва сенаторът. - Имам толкова новини за теб. И за теб, Ян. Между другото, извинявай, че не се обадих по-рано. Беше ми много плътен графикът.