Зад вратата се чува някакво суетене; после - пробен удар с нещо тежко.
- Какво правят те там? Отзови ги! Отзови кучетата си, Шрайер! - крещи Рокамора. - Сега всичко тук ще излети във въздуха! Чуваш ли?! Не отговарям за себе си!
- Не е нужно, не е нужно - уговаря себе си Берта.
- И никога не си отговарял, а? - отбелязва Шрайер и добавя на някого встрани: - Рикардо, сложи момчетата на пауза. Ще опитам да проведа преговори с терориста.
- С терориста?!
- Ами да. Пусни новините. Хесус Рокамора е взел пет заложници и заплашва да ги взриви заедно със себе си. Сред пленените са жена и две кърмачета. Не е ли прекрасно? Ръководителят на Партията на живота убива две бебета. Достоен финал.
Ударите престават, но сега иззад вратата се разнася приглушено стържене, сякаш по пода мъкнат нещо тежко.
- Това е лъжа! Никой няма да повярва!
- Мислиш ли, че някой ще те пусне да се появиш с опровержението? Това е краят, Хесус, и ти сам се пъхна в капана. Въпросът е само дали искаш да си отидеш като терорист, или да се предадеш и да се разкаеш?
- Да се разкая? За какво?! За това, че трийсет години спасявах човешки живот?! За това, че се борех с човекоядци?! Че се опитвах да предпазя децата от вашите костотрошачки?!
- Ако това ти се удава толкова трудно, може вместо теб да се разкае триизмерният ти модел. За целта, разбира се, е желателно да те получим цял, за да можем да те дигитализираме.
- Както и очаквах. - Рокамора облизва устните си. - Да пуснете по новините моята електронна кукла. Да ви лиже задниците и да призовава нашите да се предадат. Като с Фукуяма. Като с жената на Клаузевиц.
- Вече няма никакви ваши, Хесус. Нима не ти доложиха? А, на теб навярно не ти работи комуникаторът. А междувременно точно в момента се щурмува леговището ви в кулата „Световъртеж“, това също е в новините. Остана само ти.
Щурм? Нима Беатрис и Олаф могат да окажат някаква съпротива? Как са намерили това място толкова бързо? Засекли са мен, когато се обаждах на отец Андре?
- А моята кожа няма да ви падне. Ще си я стържете от стените. - От челото на Рокамора се лее пот. - Няма да ви дам да направите от мен чучело, ясно ли е?
- Рикардо, може ли да помолите всички да освободят помещението? - казва Шрайер някъде настрани. - И да ме прехвърлите на защитена линия, бъдете така добър. Бих искал да поговоря с терориста самоубиец насаме. Така да се каже, психология в действие. Последен опит да бъдат спасени детските животи.
- Аз не искам смъртта на тези хора! - крещи Рокамора. - Не му вярвайте! И аз не съм самоубиец. Ние все още можем да се спасим оттук! Ако някой ме чува... Аз винаги съм се борел и сега се боря за правото на хората да си останат хора, за нашето право за продължаване на рода, за това да не ни отнемат децата, да не ни принуждават да правим този нечовешки избор...
Отдалечавам се странично към вратата. Рокамора не ми обръща никакво внимание; може би ще ни се удаде да се измъкнем оттук, докато... Пробвам ключалката. Блъскам бавно, тихо... Вратата не поддава. Затисната е с нещо отвън.
- Край. Можеш повече да не си дереш гърлото, изключиха те - прекъсва го Шрайер. - Сега можем да си поговорим насаме. Ти и аз. Е, и твоите заложници, разбира се, но те не се броят. Ти нали ще ги убиеш.
- Гадина! Лъжец!
Рокамора гледа с омраза Ел, който седи като пленник в ъгъла със завързани ръце и кървящо чело. И оттам, от Ел, идва чужд глас, сякаш той е изпаднал в транс медиум, чрез който в нашия свят се обажда някакъв демон.
- Трийсет години, Хесус. Трийсет години отлагаше нашия разговор, а? Ти си бил много зает, разбирам. Ти нали се сражаваше със системата! Търсих те трийсет години. Ти си майстор в криенето. Трийсет години спасяваше от мен, човекоядеца, розови мили дечица. Чужди дечица. С твоите нещо не ти се получи, а?
- Аз...
- И трийсет години настояваше да се отмени Законът за Избора. Може би защото не можа да направиш правилния избор, само затова?
- Аз не бях длъжен... Никой не е длъжен...
- Защото ти просто се уплаши? Постъпи с нея като обикновен мерзавец?
- Изключи го! Изключи го! - крещи Рокамора на Ел.
- Не се дръж като истеричка - казва Шрайер. - Ти трийсет години избягваше този разговор. На теб ти е по-лесно да умреш, отколкото да говориш с мен? Знаеш ли кое ми е досадно? Това, че тя ми измени с такъв страхливец. Не ми пука, че беше жиголо и просяк. Обидно ми е, че искаше да избяга от мен при такова нищожество като теб.
Стаята започва да се размива и да пропада, малкият зъл пистолет плава във влажните ми пръсти и аз го отклонявам от Рокамора, за да не го прекъсна, преди да съм го доизслушал.