- Тя нали те чакаше, Хесус. Чакаше те през всичките тези четири години, докато я търсех. Ти появи ли се поне веднъж? Обади ли й се?
Четири години, повтарям си аз. Чакала е четири години, докато не...
- Не искам да говоря за това! - Рокамора поглежда към мен, към Ел, към Берта.
- Може би те е било страх от засада? Но нали по онова време ти съвсем не беше терорист номер едно? Ти беше просто стриптизьор, съблазнител на богати скучаещи дами, вонящо нищожно псе. Псе, изчукало чужда кучка.
- Ти сам си си виновен, Шрайер! Сам си си виновен! Ти я доведе!
- Всички около теб са виновни, само не и ти.
- Аз я обичах!
- И затова я остави сама. Тя избяга при теб от съпруга си, а ти?
- Какво направи с нея?
- Какъв внезапен интерес! Трийсет години ти се удаваше да сдържиш любопитството си, и изведнъж - да ти поднасям всичко в сребърно блюдо!
- Аз я търсих! Опитах се да ги намеря!
- И не ги намери. Ти с твоите възможности, с твоите приятелчетахакери - не я намери. Чуваш ли, Ян? Ама че несполука!
Аз чувам. Всичко чувам и не мога да разбера нищо. Лицето ми цялото е мокро, струва ми се, че струи кръв от ушите ми. Берта се взира към мен безмълвно, притиснала към едната си гръд Хенрих, а към другата - дъщеря ми. Един скакалец подскача към Рокамора, попада върху бузата му. Той се дърпа, ръката с детонатора се свива, аз замижавам.
- Какво направи с нея?!
- Нищо. Просто я върнах вкъщи, Хесус. Всичко останало с нея направи ти.
- А детето?!
- Детето?
- Тя нали роди?!
- Тя роди, Хесус. Макар че аз доста я разубеждавах. Бях готов да й простя, знаеш ли? Защото е глупаво да ревнуваш жена, с която си живял петдесет години, от някакъв жиголо, от курва в панталони. Избави се от ембриона, молех я. Махни това от себе си, изчисти се и ще забравим всичко. И ще си живеем, както преди. Нали не мислиш, че е избягала заради теб? Не, тя непременно искаше да запази проклетия ембрион.
Да съхрани проклетия ембрион. Непременно да съхрани проклетия ембрион.
Избави се от ембриона, молех я.
Повтарям само с устни тези думи след Шрайер.
- Ти си я държал цели петдесет години и си искал да я държиш още толкова! Ти не можеше да й дадеш нищо, Шрайер! Тя беше нещастна с теб! Тя не би тръгнала...
- Затова пък ти, разбира се, й даде всичко.
- Ана си мечтаеше за дете!
- Така че ти й изду корема и избяга. Благодетел. Благодаря ти.
- Колко години тя се е опитвала да забременее от теб?! Тя всичко ми разказа, тя ми казваше всичко... Нищо не се е получавало!
- И ето - чудо! Чудо на чудесата! Светият духя осени. Получи се непорочно зачатие! Това, за което тя молеше Господ Бог, когато си мислеше, че не чувам! Дете!
- Тя мислеше, че проблемът е в нея! Мислеше, че е безплодна, затова се молеше, и... Но ти знаеш всичко това! Ти нали знаеш!
- Проблем? Аз не виждам никакъв проблем! Не виждах тогава, не виждам и сега! Проблемът е, когато някои се поддават на животинските си инстинкти! Проблемът е, когато не знаят какво да правят със своята похот и се отдават на първия срещнат! Когато си въобразяват дявол знае какво и вземат банално сношение за божествена намеса. Ето това наричам аз проблем.
- Ти си този, който я докара до това! Ти! До това побьркване! Тя не беше такава!
- Каква? Не разговаряше със своя Исус така, сякаш той й отговаря? Да, това се случи по-късно с нея. През тези години, в които я търсех. Напомням ти - аз я търсех, а не ти, Хесус. И ти смееш да ми говориш за това, че не съм я обичал? Нима ще се стараеш така заради жена, която не обичаш?
- Какво направи с нея?
- Това, което е длъжен да направи всеки любящ мъж и порядъчен човек. Не я изоставих като теб. Не я изгоних от дома си. Аз се грижих за нея до края, Хесус.
Слушам ги замрял, онемял, без да се намесвам. Гледам Хесус Рокамора.
Този поглед, който ми се стори познат някога отдавна, преди година. Очите.
Зад целия негов грим, изкуствени вежди, скули, нос... Някъде там съм аз.
- До края! Ти си я убил! - хрипти Рокамора.
- Ние с нея направихме всичко по закона, Хусес. Тя сама пожела това. Избра да остави детето, избра да заплати за него с красотата си и младостта си, и живота си. Аз й предлагах да размисли. Но тя избра старостта и смъртта. Избра да остави детето.
Кръвта в мен е станала мазна и бавна като онази, която беше изтекла от клетия Олаф. На сърцето му е трудно да я изпомпва, то е грохнало за последната година. Едва вдига сгъстената ми кръв от далечните тежки крака, едва я прокарва в крехките съдове на вкаменелия ми мозък, не се справя. Аз не се справям.