И какво?
Нас ни намериха, мен ме затвориха в интернат, а майка ми ме изостави и никога повече не се появи в живота ми.
Ти винаги си ми бил като брат - по-шлям брат, на когото всичко му се е получавало. Теб не са те взели лошите хора, ти си пораснал и си станал бог; а при мен, виждаш ли, нищо не се получава. Единственото, което ми се удаде да постигна, беше да си опазя задника. Затова пък над душата ми властваше който си поиска, така че просто реших, че я нямам, и следователно не ми вредят по никакъв начин.
Аз не знаех, че Ти си просто боядисана фигурка в хитроумен механизъм и без пружината ще спреш. Ти сигурно си искал да ми помогнеш, искал си да помогнеш на майка ми, която те е викала иззад стъклото - само че какво си можел да направиш?
Комуникаторът звъни.
- Ян? - Шрайер ме следи. - Какво правиш там?
- Дойдох в бордея.
- В бордея - констатира гласът ми под сводовете.
- Знам къде си. Питам какво правиш там. Той нали е затворен.
Свивам рамене.
- Свърши! Дори като публичен не е нужен на никого - казва Ерих Шрайер. - Когато толкова векове наред мамиш хората, някой ден те разкриват!
Мълча.
- Тя нали е успяла да ти напълни главата с всичките тези глупости, а, Ян? Отдавна съм забелязал. Вечно в главата ти се въртят някакви фразички, някакви картинки от Библията за деца, а? Какво? Тя сигурно и на теб ти е внушавала, че твоето раждане е чудо на чудесата? Че нейното богче я е целунало? Не е богче. Няма никакво чудо, Ян. Аз не мога да имам деца. Шестстотин милиона сперматозоиди на всяка еякулация - и всичките мъртви, винаги е било така. И аз винаги съм смятал това за благословия. А Рокамора взе, че направи на майка ти дете без никакви усилия. Голямото чудо, а? Но този лъжец на кръста, този скапан мъченик -той не е способен на никакви други. Тя дори и да си беше разбила главата в стъклото, мислиш ли, че той щеше да си мръдне пръста?
Той така бърза, че ехото не успява да разбере всичките му думи, и от тъмните ъгълчета, от окадения таван до мен се връща отразено неразбираемо безсмислено бърборене.
- На него не му пука - за нея, за теб, за всички нас! По дяволите, как ми досади тя със своите молитви, ако знаеш! Всяка сутрин, всяка вечер, винаги, по всякакъв повод! Тя полудя, Ян! Тя беше побъркана! Това е заради него, този търговец на души, той я подлуди! Трябваше да я изпратя в лудница, за да завърши дните си сред други психичноболни в усмирителна риза, привързана към леглото! Но аз я обичах. Не можех да я пусна от себе си. Мислиш си, че съм бил жесток към нея?
Търговец на души. Мъченик. Лъжец на кръста.
Разпознавам своите думи. И не ги разпознавам. Кой ги е сложил в мен?
Насочвам лъча към фигурата на Христос и не искам да Го пускам от себе си. Протегни ми ръка, притегли ме към себе си. Или искаш да Ти протегна своята и да слезеш оттам?
Може би работата е там, че съм отслабнал? Може би аз, като Анели, съм разбрал нещо едва сега?
Шрайер крещи още нещо, беснее, сякаш му е лошо в това здание, той иска незабавно да изляза оттук. А аз като ехото вече не разбирам думите му. Мисля си за свои неща.
Спомням си думите на отец Андре. Клетника, който се е родил в грях, виновен - за да изкупва през целия си безкраен живот вината си със своята служба. Справедливо ли е? Не, но на него не му и беше нужна справедливост. Оръдие Господне. Ето за какъв се смяташе. Най-нелепото оръдие, което може да съществува. И що за човек е този, който може да е щастлив да бъде инструмент? Ето, аз не съм инструмент - казах му. А се оказах инструмент.
Начин да се разчистят сметките. Актьор с една роля. Оръдие и инструмент.
Но не в твърдите дървени длани на Бог, а в парфюмираните меки ръце на Ерих Шрайер. Човека, който е уморил майка ми, който сега прави чучело от баща ми и на когото съм длъжен да дам детето си. Той е този, който е изпълнил живота ми със смисъл. За него съм танцувал, в неговия личен механичен театър съм се въртял, за да не му е скучно на сенатора да превърта вечността.
Той е този, който може да ми подари вечността. А Исус не може нищо.
- Ян?! Чуваш ли ме?!
- Да. Вече излизам.
- Вече излизам.
- Не ме подвеждай, Ян.
Шрайер прекъсва връзката, а аз оставам. Тя е заспала и аз я настанявам по-удобно. Сега. Сега. Вече е време.