Измъквам комуникатора си и го хвърлям на земята и десет милиона души го стъпкват, заглушават гласа на Ерих Шрайер, разсипват го на прах, на нищо.
Скривам Ана под дрехата си, слагам си качулката, присъединявам се към тълпата, но не се сражавам с нея, не я разсичам с „ледоразбивача“; тълпата е моята стихия, позволявам й да ме отнесе ту в една, ту в друга посока - и въпреки това все повече се приближавам към дванайсети гейт.
Когато най-накрая се добирам там, вече спира влакът за Андалусия, кулата „Тарифа“, от която през Гибралтар ходят фериботи до Мароко. Значи, Африка.
Тупат ме по рамото - „Праща ме Хесус“ - ние клякаме, потапяме се и там, сред телата и краката, аз намествам Ана в продълговат спортен сак. Това е красива девойка, на вид арабка, очите й са зад огледални очила, твърдите й коси са сплетени в стотина расти. Странно, но кой знае защо си мислех, че хакерът на Рокамора ще бъде мъж и азиатец.
- Тя с вас ли е? - питам.
- Берта? Ще се качи в Париж. Не беше лесно да се отървем от „опашката“.
- Казва се Ана - съобщавам й, преди да покрия с марля лицето на дъщеря си. - Вие нали имате връзки в лагерите за депортирани? Намерете там Марш Валим Четиринайсет О. Това е баба й. Тя си няма никого другиго.
- Така или иначе няма да я изоставя - кима ми тя. - Та това е дете на Хесус.
Най-големият куполен екран на Европа провъзгласява новина: сенатор Ерих Шрайер
възнамерява да участва в президентските избори.
Черния сак го отнасят подводни течения. Аз изплувам - и виждам онези лица маски, онези блуждаещи очи; търсят ме, търсят Ана. Искам да предупредя девойката с огледалните очила, но тя и сама вече вижда всичко.
Поднася към устните си комуникатора, шепне нещо и в целия хьб моментално изгасват лампите, изключва се, хакнат, куполният екран. В тъмнината се чува как се хлопат синхронно десетките врати на дълъг влак и той се отправя от тъмната утроба на хьба към светлината, към живота.
Ето го подаръка на Хесус Рокамора по случай кръщаването на внучката му.
Таен подарък.
Прости ми, Ел. Ти беше нормален тип. Само че светът не се дели на черно и бяло, не се дели на добро и зло. Само да можеше да разбереш. Да застреляш човек, когото познаваш от четвърт век само защото той може да издаде плана за спасение на детето ти, с което се познаваш от два месеца - това правилно ли е, или неправилно? Не знам, Ел, не съм сигурен.
В нищо не съм сигурен.
Около мен - обезпокоен шепот, женски писъци.
Но само след няколко минути екранът светва отново, примигват сънено лампите и отмерен баритон съобщава от небето, че малката техническа неизправност е отстранена, че няма причини за паника, че всички тези десет милиона души могат да живеят, както са живели по-рано, и да вървят, където им скимне.
И те вярват, и се успокояват, и бързат към влаковете си, които се приближават към гейтовете, натъпкват се в тях и отлитат със скорост петстотин километра в час - към всички краища на континента, към Варшава, към Мадрид, към Лисабон, към Амстердам, към София, към Нант, към Рим и Милано, към Хамбург, към Прага, към Стокхолм и Хелзинки и къде ли не още.
Само аз оставам на мястото си.
Толкова заминаващи и аз трябва да ги изпращам всичките. На добър час!
Комуникаторът отдавна е смазан и мога да говоря на глас каквото си искам. В тази блъсканица, в това вавилонско стълпотворение така или иначе никой няма да ме чуе и никой няма да ме разбере - но тези, с които ми е нужно да говоря, ги няма тук.
Ерих Шрайер.
Поздравявам те, Ерих. Ти вкара в задника на баща ми огромен ключ, за да му навиеш пружината, ти сам умори майка ми, ти доведе до самоубийство жената, която беше готова да я замени, ти изби всички, които ти пречеха, ти превърна всички чужди грешки в свои победи, ти ще станеш президент на Европа, а чучелата на твоите врагове и чучелата на твоите приятели ще ти пеят „Осанна“.
Ти ще бъдеш мъдър президент, ти ще бъдеш безсмислен президент, ти никога няма да напуснеш поста си и твоята Партия няма да слезе от власт; вие ще управлявате безкрайно, както драконът управлява приказните царства, както Големият змей управлява Русия.
Ти си неуязвим за емоциите. Теб не могат да те надхитрят. Чест е човек да бъде твой инструмент и е велико щастие да бъде твой съюзник.
Благодарен съм за предложението ти, но аз съм пас.
Ти ми предложи да забравя всичко, което се е случило, и да си върна всичко обратно. Но аз не мога да забравя нищо от онова, което се случи, и не искам да го забравям: Анели, нашето пътуване в страната на моето не сбъднало се детство и нашата щастлива нощ в бордея, където всяка минута ми е таксувана с цена, която никога не бих могъл да заплатя, нашите разходки по смрадливите и задушни булеварди и посещението ни при бременната й майка - без което не бих могъл да простя на своя баща; моята собствена майка и онази стая в твоя дом, Ерих, стая зад толкова дебело стъкло, че тя не би могла да бъде чута през него нито от мен, нито от Рокамора, нито от Исус Христос; моя баща, на когото ти жив му съдра кожата, с когото ме запозна час преди екзекуцията му, когото се опита да екзекутираш чрез собствените ми ръце; интерната, в който ме възпитаваха и закаляваха; моята служба във Фалангата; млечните тъмни петна върху синята рокля; спящите момиченца в барселонския католически приют; целия град, отрупан с бъдещи трупове.