И нищо не мога да направя. Още триста.
- Неправилен маршрут - съобщава ми комуникаторът. Добро утро. На екранчето все още виси повикването, намигайки ми подигравателно.
Ще си изгния в моя куб.
Този израз, „изгнивам“, е останал от стари времена. Сега ние всичките сме натъпкани с консерванти и няма да изгнием. Проблемът е, че ако гниеш, поне има надежда, че някой ден всичко ще свърши.
- Очите ти са просто супер - казва виолетовият - Може би да отидем у нас?
Съзнавам, че по време на разговора ни се докосваме един друг с всичко, освен с ръцете; вече сме близки като съседни скакалци в опаковка. И ето че виолетовият иска продължение на тази любов...
- Извинявай... - Гласът ми преспива. - Аз някак си падам по момичетата.
- Какви ги говориш! Не ме разочаровай! - мръщи се той. - Момичетата - това вече не е модерно. Имам куп приятели, дето по-рано се занимаваха с мацки, а сега се отказаха, така или иначе няма смисъл. Недоволни няма...
Брадата му ми гъделичка ухото.
- Та ти скучаеш... Нали виждам? Иначе защо би ме заговорил?
Спомням си друг свой сън.
Петстотин и трети. Кинозалата.
Завъртам се рязко, озовавам се лице в лице с него, хващам брадата му в юмрука си, дърпам я надолу, забивам пръст в адамовата му ябълка.
- Чуй ме, гадино! - изсъсквам. - Изглежда, ти си този, който скучае. Можеш да масажираш простатата на болните си приятелчета до посиняване. Но аз съм нормален. И още нещо - в джоба имам шокър, сега ще ти го пъхна там и ще го завъртя няколко пъти, за да не скучаеш.
- Ей... Ти какво, приятел?!
- Вие, виолетовите, и без това много се навъдихте, ако някой превърти в блъсканицата, така и никой няма да забележи.
-Аз просто... Мислех... Ти сам... Започна... Първи...
- Аз съм започнал? Аз съм започнал, гадино?!
Лицето му придобива цвета на сакото му.
- Какво правите?! - пита някаква девойка отляво.
- Самоотбрана - отговарям, отпускайки адамовата му ябълка.
- Шшшивотно... - съска той, разтривайки шията си.
- С всички вас така трябва - шепна аз в ухото му. - Да ви издушим.
- Кулата „Октаедър“ - разнася се от високоговорителя. - Градините на Ешер. Пригответе се за излизане от вагоните.
Влакът забавя скорост, пътниците се струпват към вратата. Преди да изляза, удрям с чело виолетовия в основата на носа. Сега ще си имаш гърбавина, вампир такъв. Така, вече съм готов.
Изпращам от платформата въздушна целувка на брадатия.
Стъкленицата с опуления виолетов педал се понася към чернотата. Нека се обърне към полицията, ако иска, там няма да му се размине само с нанизване на шокър. МВР и още две-три важни министерства са на хранилка при Партията на безсмъртието. Партията спаси парламентарната коалиция от разпадане и сега може да си пожелае каквото поиска.
Първото й желание беше такова: Безсмъртните да станат невидими. Абракадабра -изпълнено! Дори в демократичните държави са възможни малки вълшебства.
Не ми пука с колко ще закъснея за „Хиперборея“. Не ми пука кого ще срещна там и кого ще ми се наложи да удуша. Вдишвам въздуха с пълни гърди. Адреналинът като горещо масло е отмил вътрешното ми треперене. Така ми е олекнало, сякаш съм повърнал.
Когато съдбата ти се усмихне, трябва да й се усмихнеш в отговор.
И аз се усмихвам.
- Маршрут до кулата „Хиперборея“ - помолвам комуникатора.
- Върнете се в хьба, после отидете в гейт номер седемдесет и едно. Следващият влак за хьба ще пристигне след девет минути.
Загубено време. Стоя на мястото си, но „Хиперборея“ продължава да се отдалечава от мен със скорост 413 километра в час. Айнщайн щеше да е в недоумение.
Разглеждам върховете на щурмовите си бутонки. Стоманени върхове, обшити с изкуствена кожа. Кожата е съдрана като коленете на малко дете. Дебелите подметки газят податливата трева. Махам обувката си - и тревата се изправя. След миг не е останала никаква следа.
Оглеждам се; забавно място... Градините на Ешер? Чувал съм за тях много пъти, но никога по-рано не съм идвал.
Под краката ми наистина има трева - мека, сочна, почти като жива, но неизтребима, напълно нечувствителна към подметките, която не се нуждае нито от вода, нито от слънце, и при това не цапа дрехите. Тя е по-добра във всяко отношение от истинската трева, освен че не е истинска.