- Аз... Аз не знаех... Мислех, че... - мънка тя.
- Така! Да приключваме спектакъла! - извиквам им аз. - С такъв корем вече си мислиш три месеца! Вие сте нарушили Закона за Избора и много добре знаете това. В съответствие със Закона ви се предоставя избор, който можете да направите само сега. Ако решите да запазите детето, единият от вас трябва да се откаже от безсмъртието. Инжекцията ще бъде направена незабавно.
- Говорите така, сякаш вече на сто процента сте сигурни кой е бащата на детето -отбелязва спокойно Цвибел. - Обаче това съвсем не е така. Този въпрос изисква изясняване.
Девойката пламва и го поглежда обидено, даже злобно.
- Нямаме време за ДНК анализ на плода... Затова пък знаем със сигурност коя е майката -казвам аз. - И ако вие се отказвате от бащинството... Инжекция! - нареждам аз на здравеняка.
Точно по процедурата. Всичко е точно по процедурата. По коловозите. Има един проблем -това изобщо не ме доближава до убиването на Рокамора и приятелката му при оказване на съпротива. Какво правя? И какво не правя?
- Нямаме инжекция - шепне на ухото ми горилата.
- Какво значи нямаме инжекция?! - Сякаш някой пробожда червата ми с нож. - Защо, мамка му, нямаме инжекция? - Блъскам го към далечния ъгъл.
- Между другото, законът предвижда и втори вариант? - нищо не е способно да изкара от равновесие Цвибел; той стои на колене пред нас, без панталони и с нагъл адвокатски глас цитира по памет: - Закон за Избора, точка десет-А. „Ако преди настъпването на двайсетата седмица от регистрирана бременност двамата родители на плода вземат решение за аборт и прекъснат бременността в Центъра за планиране на семейството в Брюксел в присъствието на представители на закона, Министерството на здравеопазването и Фалангата, те се освобождават от инжектиране на акселератора“. И дори ако инжекцията вече е направена, след аборта в Центъра може да се назначи терапия, блокираща акселератора! Това е точка десет-Б, но вие би трябвало да го знаете!
Девойката мълчи, но се е вкопчила с две ръце в корема си и хапе устни. Неволно плъзгам поглед по нея. Кой знае защо си мисля, че е красива, макар че бременността обикновено загрозява жената.
- Просто се отива в Брюксел, прави се аборт и се плаща глоба. И инцидентът е изчерпан.
Ето кое сега изобщо не ми е нужно: да се изчерпи инцидентът. Трябва по някакъв начин да заведа заблудилото се зайче от очертаващия се идиотски хепиенд до кървавата баня.
- Няма инжекция, защото няма. Всички тези неща винаги са при звеневия - обяснява се горилата. - Инжекции, таблетки, всички глупости.
Наистина. В нашето звено аптечката е у Ел. Но на мен никой не ми е дал такава. Може би защото рейдът ни не е съвсем обикновен, нали така?
- Ти нали си готова да направиш аборт, Анели? - пита я Цвибел.
Тя не отговаря. После с усилие рязко вдига брадичка - и също толкова трудно, сякаш насилвайки себе си, я отпуска. Кимане.
- Ами това е всичко. Вие там май имате някакви инжекции за ранни стадии?
- А ти виждам, че си съвсем в течение, Цвибел?
Това е терорист, казвам си. Това не е милият Цвибел, това е Хесус Рокамора, винаги след десетте най-издирвани хора в Европа, един от стълбовете на Партията на живота. Той и неговите приятелчета се готвеха да разбият на пух и прах „Октаедър“ заедно с огледалните градини, с младежите... как се казваха... и изобщо... Провокирай ме, животно! Удари ме! Опитай се да избягаш! Не виждаш ли, че ще ми е трудно да те удуша без повод!
Да го ритна в лицето? Някъде бях чел, че на откритите рани, на свежата кръв реагират не само акулите, но и домашните прасета - озверяват и нападат стопаните си, особено ако са гладни. Аз съм гладен.
- Аз съм юрист - отговаря учтиво гнидата. - Разбира се, че се ориентирам в законодателството.
А ако не са те? Ако са тези, за които се представят? Защо го няма в базата?!
Мълча. Зайчето се е отклонило от маршрута и се блъска в стената. Девойката хлипа, но не плаче. Безсмъртните ме гледат. Секундите летят. Аз мълча. Някой от момчетата започва да шепне, да пристъпва от крак на крак. Зайчето утихва и сяда на земята; осъзнало е, че е в задънена улица, но си няма никаква представа как да се измъкне от нея.
- Време е да приключваме с тях - изведнъж се обажда една от маските. - Време е.
- Кой го каза?
Мълчание.
- Кой каза това?!
Задачата е секретна. Едва ли Шрайер е канил при себе си подред всички членове на звеното и се е опитвал да ги очарова. Само още един човек освен мен знае как трябва да приключи всичко тук. Този, когото са назначили да бъде моя сянка. Задачата на когото е да ме замени при нужда.