- ГЛЕДАТЕ ГОРЕЩИ КАДРИ ОТ МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО! ВЛАКОВЕТЕ, ПРЕДОСТАВЕНИ ЗА ЕВАКУАЦИЯТА, СА НЕДОСТАЪЧНО! НАСТАВА БЛЪСКАНИЦА!
Уплашена тълпа под висящите дървета. За миг ми се струва, че виждам Джулия, но веднага я закриват други изкривени от страх лица.
- БОМБАТА ЗАСЕГА НЕ Е ОТКРИТА! НАШИЯТ РЕПОРТЕР РАБОТИ НАМЯСТО С РИСК ЗА ЖИВОТА СИ! ВСЕКИ МОМЕНТ ВСИЧКО МОЖЕ ДА ПРИКЛЮЧИ СЪС СТРАШНА ТРАГЕДИЯ!
Черният кръг пулсира, свива се около девойката.
Двама с безформени дрехи застават на колене пред нея, хващат я за раменете, затискат с ръкавици устата й. Прехвърлят лицето й от пода върху коленете й, започват да опипват гърдите й... А отзад, извивайки ръцете й, почти легнал върху голия й гръб, заковава себе си в нея с жестоки удари трети силует. С всеки тласък устата й се опитва да се отвори по-широко - да се разкъса - сякаш насилникът протиква през цялото й тяло с нещо невидимо, но мръсно, отвратително и тя се опива да изтръгне от себе си това нещо.
Останалите засега просто стоят, но някои вече се опипват, приготвяйки се.
- Тя така не чувства нищо. Давай, мушни й и един юмрук.
Девойката се извива като надянат на кука червей.
Насилникът, сякаш не му достига реакцията й, повдига извитите й слаби ръце вейки още по-нагоре. Дясната му китка е омазана в червено. Маската му е на мястото си, но от усилието качулката му е паднала назад. Пристъпвам напред.
- Достатъчно! - нареждам, но не ме чуват.
- КОЙ Е ГОТОВ ДА ПРИНЕСЕ В ЖЕРТВА ХИЛЯДИ НЕВИННИ ЗАРАДИ БЕЗУМНА ИДЕЯ?!
Още една крачка. И още една.
Слепоочието. Черни твърди коси. Поклащат се в такт... Налята с кръв извивка на белег, отверстие, късче от меката част на ухото... Той няма ухо.
Пропадам в това слухово отверстие като в черна дупка, пропадам през пространството, през времето...
Дупката ме изплюва в яйцето, от което няма изход, в кинозалата, в реда между креслата, в студеното и душегцо като течен цимент усещане за това, че всеки момент с мен ще се случи нещо отвратително, страшно непоправимо...
Тогава се измъкнах, а тя...
Поглеждам я в очите... Такъв поглед... Има канали, показващи само архивно видео на дивата природа. За някои хора това е успокояващо. По един от тези канали веднъж видях как гепард настига антилопа. Хвърля се на шията й, поваля я под себе си, извива главата настрани, разкъсва със заби артериите... Операторът воайор се приближава към умиращото животно... Фокусира се върху очите... Там има покорност... Толкова странно е да се види това... После очите угасват, превръщат се в пластмаса...
Тя ме хипнотизира.
Не мога да се откъсна от погледа й. Пламвам, в ушите ми гърмят огромни японски барабани, искам да се намеся, но не мога да преодолея вцепенението си; от гърдите ми се откъсва някакво ръмжене, крясък... Не чувам викащия истерично диктор, не виждам какво показва проекцията...
В този момент тя превърта зеницата си към мен... Не покорство, там има мъченичество. Затваря очи...
- Престанете! Незабавно престанете!!! - крещя аз.
- НА МЕН, КАКТО И НА ВСИЧКИ НАС, НЕ НИ БЕШЕ ЛЕСНО ДА НАМЕРИМ МЯСТОТО СИ В ТОЗИ СВЯТ!
- признава си някаква жена.
- НА МЕН, КАКТО И НА ВСИЧКИ, ПОНЯКОГА НИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ СЪДБАТА Е ЖЕСТОКА КЪМ НАС! ИЛИ ЧЕ В МОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НЕ Е ИМАЛО НИКАКЪВ СМИСЪЛ! НО СЕГА КРАЙ С ТОВА!
Помня. Всичко помня. Как не ми достигаше въздух; как членът му се опираше в гърба ми; как се предаде пикочният ми мехур.
Дори не се приближавам - когато се оказвам до тях, се вкопчвам с ръка в кестенявите му коси, дърпам го встрани, отхвърлям го от нея.
- Ти... Ти...
- ЗАЩОТО СЕГА ИМАМ ИЛЮМИНАНТ! ИЛЮМИНАНТЪТ СА ХАПЧЕТА ЗА ЦЕЛ. РЕЦЕПТА НЕ Е НЕОБХОДИМА!
- Изключете тази гадост!
Най-накрая някой осигурява тишина.
- Каква гггадост става тук? - Задъхвам се - това не ми се е случвало от времето на интерната. - Гггадини! Какво...
- Какво толкова? На девойката и без това трябва да й видим сметката. Какво значение има? - зъби се безухият, докато се надига от пода. - Тебе какво, жал ли ти е? Не всеки ден има такъв празник!
- Как смееш! Как смееш!!!
- По-добре се занимавай с твоите дела... - съска той. - Къде запълзя? Още не сме приключили с теб... - Той хваща за глезена скимтящата девойка. - Почакай, ще ти хареса...
- Ти...
-Ас теб ще си поговорим пак... - обещава ми гадината.
Спрели са ми въздуха и са ми отнели всички думи, влели са ми черна бясна кръв и са плиснали адреналин. Ззззззз... Ззззз...