- От любопитство. Интересни са ми хората като вас.
- Такива като мен са сто и двайсет милиарда само в Европа. Приемате ли по един на ден?
Разбирам, че не сте ограничени във времето, и все пак....
- Изглежда, нервничите. Уморен ли сте? Твърде дълго ли пътувахте дотук?
Той говори за асансьора. Знае за някои мои особености. Навярно е чел личното ми досие. Изгубил е част от времето си.
- Сега ще ми мине. - Обръщам един двоен шот текила.
Кисел жълт огън, разтопен кехлибар, шмиргел по гърлото. Прекрасно. Вкусът е странен. Не прилича на синтетика. Не прилича на нищо, което ми е познато, и това ме кара да застана нащрек. Бях се смятал за познавач.
- Какво е това? „Ла тортуга“? - опитвам се да отгатна.
- Не, какви ги говорите! - усмихва се той.
Протяга ми резен лимон. Любезничи. Аз поклащам глава. За онези, които не обичат огъня и шмиргела, съществуват коктейлът „Отвъд хоризонта“ и други сладости.
- Чели сте личното ми досие? - Пукнатините върху устните ми изгарят от спирта. Облизвам ги, за да ме щипе по-дълго. - Поласкан съм.
- Ситуацията го изисква - разперва ръце Шрайер. - Нали знаете, Безсмъртните се намират под моя опека.
- Опека? Едва вчера чух по новините как обещахте да разформировате Фалангата, ако народът пожелае това.
Елен обръща окулярите си към мен.
- Понякога ме упрекват в безпринципност - намига ми Шрайер. - Но си имам железен принцип: да казвам на всеки онова, което иска да чуе от мен.
Веселяк.
- Не на всеки - възразява госпожа Шрайер.
- Говоря за политиката, любов моя - лъчезарно й се усмихва господин Шрайер. - В политиката не може да се оцелее по друг начин. Но семейството е единственият тих пристан, в който можем да бъдем самите себе си. Къде, ако не в семейството, можем и трябва да бъдем искрени?
- Звучи прекрасно - изрича тя.
- Тогава, с твое позволение, ще продължа - измърква той. - Та така. Хората, които вярват на новините, обикновено искат да вярват и в това, че държавата се грижи за тях. Но ако им разкажеш как именно държавата се грижи за тях, ще им стане лошо. Всичко, което те искат да чуят, е: „Не се притеснявайте, при нас всичко е под контрол, включително и Безсмъртните“.
- Тези изтръгнали се от оковите щурмоваци.
- Те просто искат да ги успокоя. Да ги уверя, че в Европа, с нейните вековни устои на демокрация и зачитане правата на човека, Безсмъртните са просто принудително временно явление.
- Вие умеете да внушавате увереност в утрешния ден. - Чувам как в мен се отваря шлюз, изливащ текилата направо в кръвта. - Знаете ли, ние също гледаме новините. Всички крещят, че Безсмъртните са погромаджии, с които отдавна е време да се приключи, а вие само се усмихвате. Сякаш нямате нищо общо с нас.
- Много точно го формулирахте! Сякаш ние нямаме нищо общо с Фалангата. Затова пък ви даваме пълен картбланш.
- И обяснявате, че сме напълно неуправляеми.
- Нали разбирате... Нашата държава е основана на принципа на хуманността! Правото на живот на всеки е свято, както и правото на безсмъртие! Европа се е отказала от смъртното наказание преди векове и ние никога няма да се върнем към него под никакъв предлог!
- А ето сега отново разпознавам другото ви лице, от новините.
- Не очаквах, че сте толкова наивен. С вашата работа...
- Наивен? Знаете ли... Просто с нашата работа често ни се иска да поговорим с хората от новините, които ни заравят в лайната. И ето един рядък случай.
- Не мисля, че ще ви се удаде да се скарате с мен - усмихва се Шрайер. - Нали си спомняте? Винаги казвам на хората онова, което искат да чуят от мен.
- И какво, според вас, искам да чуя аз?
Шрайер отпива от своя фосфоресциращ тежкарски коктейл - през сламка, от сферична чаша, която не можеш да оставиш, докато не я изпразниш.
- Във вашето досие е отбелязано, че сте изпълнителен и честолюбив. Че сте правилно мотивиран. Дават се примери от поведението ви по време на операции. Всичко изглежда доста добре. Изглежда така, сякаш ви очаква голямо бъдеще. Но придвижването ви по служебната стълбица като че ли е спряло.
Сигурен съм, че в досието ми има и доста неща, за които господин Шрайер предпочита да не споменава - вероятно поне засега.
- Затова предполагам, че искате да чуете нещо за повишение.
Докосвам бузата си. Мълча, старая се да не се издам.
- И тъй като аз винаги следвам своя принцип - отново онази дружелюбна усмивка, - то възнамерявам да говоря с вас именно за това.
- Защо вие? Назначенията са от компетенцията на командващия Фалангата. Нима не той...
- Разбира се, че той! Разбира се, старият Рикардо. Назначава той! А аз просто разговарям. - Шрайер маха с ръка. - Вие сега сте дясна ръка на командира на звеното. Нали? Препоръчва се да бъдете повишен до командир на бригада.