- Днес тук имаме съд. - Петстотин и трети оглежда разпятието ми и се изплюва на пода. -Над номер Седем-едно-седем. Който се казва Ян. Ще го съдим, защото тази кучка е решила, че не се подчинява на никого. А как наказваме ние това?
- Капут! - крещи един от свитата му зад него.
- Капут! - повтаря друг.
- А вие какво мълчите? - обръща се Петстотин и трети към свилите се върху леглата неволни зрители. - Вие к’во, не знаете ли?
Примигвам - и през пелената от сълзи виждам тук и Трийсет и осми, и Двеста и двайсети. Кой от тях? Кой?
- Капут... - блее някакъв мършляк, на когото Петстотин и трети вече му е изсмукал цялата душа през зениците като спагети.
- Капут - съгласява се пълно момче на десетгодишна възраст; устната му трепери.
- А ти какво ще кажеш? - Петстотин и трети сочи Двеста и двайсети.
- Аз ли? А аз какво? - мънка онзи.
- Как смятащ да му видим ли сметката? Заслужил ли си е? - пояснява спокойно Петстотин и трети.
- Ами... Изобщо... - Двеста и двайсети се върти, а в това време към него се приближава още една горила с бич в ръцете. Двеста и двайсети нервно го поглежда и казва на Петстотин и трети: - Заслужил си е, разбира се.
Ето. Аз му кимам. Изобщо не съм изненадан.
- А ти, Три-осем? - Излапал остатъците от съвестта на Двеста и двайсети като яйце, Петстотин и трети преминава към моя херувим.
Онзи мълчи. Въси се, поти се, но мълчи.
- Езика ли си глътна?! - повишава тон Петстотин и трети.
Трийсет и осми започва да плаче, но така и не произнася нито дума.
- Какво, жал ли ти е за него? - отсича Петстотин и трети. - За себе си трябва да ти е жал, момче. Когато приключим с него...
- Пусни го - моли Трийсет и осми.
- Но да, разбира се! - озъбва се Петстотин и трети. - Ей сега. Кажи ми ти не знаеше ли, че ще му видим сметката, когато ни го поднасяше на тепсия?
- Аз... Аз не...
- Достатъчно. Хайде, стига си се блещил в пода. Ти мъж ли си, или женчо?
Цялата му десетка избухва в смях.
- Аз не... Не... - И Трийсет и осми започва да ридае. Дори аз се погнусявам.
- Махай се оттук, плесен! - нарежда Петстотин и трети. - Теб ще те съдим утре.
И Трийсет и осми послушно се изнизва, безутешно гугукайки и ахкайки.
Изведнъж ми става смешно и спокойно. Аз съм идиот, безнадежден идиот. На кого се бях доверил? На какво се бях надявал? Къде бягах?!
Преставам да се въртя, не ми пука, че всичко ми виси, смешно ми е даже това, че са ме разпънали върху болнично легло.
Не мога да сдържа усмивката си. И Петстотин и трети я забелязва.
- Какво си се ухилил? Мислиш си, че това е шегичка? - Той също ми се усмихва. Скулите ми се прибират. Устните ми се свиват. Тялото ми не ми се подчинява.
- Добре - казва Петстотин и трети, - щом си такова усмихнат момченце. Слушайте, порчета! Честно казано, не ми пука какво си мислите. Аз решавам. Край с теб, Седемстотин и осемнайсет. И знаеш ли какво? Можеш да не ми връщаш ухото. Аз ще си взема твоите - и двете. Хайде, Сто четирийсет и четвърти.
Неговият подчинен, който се е разхождал из публиката, отдава чест и се качва на леглото, към което съм привързан. Минава зад гърба ми и мълниеносно провира през прътовете на таблата бича си. Вниманието ми е отвлечено от думите на Петстотин и трети за ушите ми и твърде късно съобразявам как именно ще ме екзекутират. Опитвам се да притисна брадичката си към гърдите, за да не успее да промуши той парцала под шията ми, но Сто четирийсет и четвърти ме сграбчва за косата, със сила извива главата ми назад и стяга гърлото ми. Болничното легло се превръща в гарота. Сто четирийсет и четвърти събира краищата на инструмента си заедно, завързва ги на възел и започва да го върти, като прекъсва достъпа на кръв и въздух. Аз се мятам, дърпам се, леглото подскача и още три от момчетата на Петстотин и трети се хвърлят към мен, за да ме обуздаят, да пресекат конвулсивното ми мятане.
Никой няма да каже нито дума. Ще умра в тишина. Започва да ми се струва, че потъвам, че сякаш някакво морско чудовище октопод е обвило шията и крайниците ми и ме души.
Светът подскача пред очите ми, подскача и помръква и напълно случайно се натъквам на зелените очи на Петстотин и трети - макар и той да търси погледа ми, да го преследва жадно. Срещам погледа му и се вцепенявам - Петстотин и трети, усмихвайки се, мастурбира.