Изкачвам се по стъпалата. Ангелите на стъпаловидния свод на арката плуват над главата му, строяват се в хармоника, остават на входа. Не ги допускат вътре.
Блъскам тежката дървена врата - през процепа се изливат акордите на орган.
Посреща ме метрдотел с плешива ливрея; новите собственици на храма си имат своя представа за прекрасното. Но кой може да ги укори? На „Мюнстер“ все пак му е провървяло, той поне работи.
- Добре дошли в клуб „ФетииГ. - Човекът учтиво ми се покланя. - Как трябва да се обръщаме към вас?
- Седем-едно-седем.
- Извинете?
- Седем-едно-седем. Така ме наричайте. Вие отскоро ли сте тук? - усмихвам се аз.
- Извинявайте. Втора седмица. Редовен гост? - бърбори той, съобразил, че е сгафил. -Резервирали ли сте?
- Не, искам свежи.
Дори тук не се препоръчва човек да се привързва.
Отнякъде се разнасят мъжки гласове - неразбираеми, ниски, сливащи се като бученето на двигатели. Странно. Обикновено тук няма жива душа. Метрдотелът сякаш чува мислите ми.
- При нас днес е истински аншлаг. - Той крачи отпред и постоянно се обръща към мен. -Разправят, че по „Домашна видеозала“ са започнали да излъчват някакъв старинен сериал за живота на Исус. Ние му възлагаме големи надежди, знаете. В последно време едва свързваме двата края... Началството казва, че темата съвсем се е изчерпала...
Във вътрешността на катедралата не са преправяли нищо - от любознателност съм разглеждал старите снимки, изглежда дори не е имало ремонт. Същите опушени сводове, същите неприветливи слепи статуи по ъглите. Само дето са изчистили редиците дървени седалки, на които някога се бутали дошлите на месата. Освободили са площ за масови мероприятия. Но сега при тях има затишие и централният неф на храма си изглежда просто като централен неф на храм.
В полумрака далеч отпред се вижда олтарът; там се извършват някакви приготовления. Но метрдотелът ме води наляво, в уютен страничен неф, където таванът е по-нисък и е нормално потискащ и където в нишите покрай стените са сложени витрини.
Всяка е отделена от предишната с тежко кадифено перде. Във всяка от тях има живи библейски сцени или произволни фантазии на тема монашески живот. Прелестта на ситуацията е в това, че тук може да се избере всяка старозаветна героиня и всяка монахиня. От Ева до Савската царица. За всякакъв вкус.
- Новият завет е представен в десния неф. Естествено, има и без религиозни алюзии -благочестиво шепне метрдотелът. - В сутеренните помещения имаме просто стриптийз бар в неутрална стилистика.
- Какви ги говорите - отвръщам. - Аз нали съм редовен гост. За какво са ми без алюзии?
- Приятно е да срещнеш ценител - усмихва се широко метрдотелът. - Може би Естир?
Поглеждам към къдравата едроока Естир, разположила се върху копринени килими, към тежките й бедра, към златния брокат, в който е обгърнато тъмното й тяло, към сияещата от масла кожа. Брокатът и коприната определено са композитен ерзац. Затова пък Естир навярно е била точно такава. Обаче аз не се нуждая от Естир.
Тя няма да ми даде облекчение, няма да ми даде свобода. Поклащам глава.
Естир разбира, че не е за мен, и се извръща от мен лениво като лъвица в зоопарк.
После пропускам Юдит, Ребека и няколко монахини в различна степен на разюзданост. Едната върви в комплект с рога. Хубавичка е.
- Сара, Суламит и Далила, за съжаление, засега са заети - разперва ръце метрдотелът, гледайки в комуникатора.
- Покажете ми Евангелието - моля аз.
И ме съпровождат в десния неф. По пътя се забавям при двайсетметровия астрономически часовник.
- Нашата гордост - казва метрдотелът.
И явно възнамерява да ми разкаже за него с надеждата за бакшиш Аз го спирам с жест -всичко, което ми е необходимо да знам за този часовник, вече го знам.
Колкото пъти съм го виждал тук, никога не мога да го отмина. Над обикновения циферблат виси още един, огромен, само че вместо римските V и X на деленията са знаците на Зодиака, а стрелките са не две, а шест и към всяка от тях е прикрепена малка позлатена планета: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн. Други планети в началото на двайсети век, когато френският часовникар е завивал пружината, не са съществували.
Хитроумният часовник движи всичките планети точно по орбитите им, умее да изчислява датите на онези празници, чиито дни се менят от година на година, но най-важното е, че тук има част, която показва прецесията на земната ос, безумно точна и невероятно бавна - един оборот отнема почти двайсет и шест хиляди години.