„... започва следващата събота. Теодор Мендес възнамерява да се срещне с лидерите на Единна Европа и да изнесе реч в парламента. Визитата на президента на Панамерика е посветена преди всичко на проблемите на пренаселването и борбата с нелегалната имиграция в държавите на глобалния Запад. Мендес, поп--либертарианец по убеждения, е известен с критичното си отношение към Закона за Избора...“
- Янките ще ни учат как да живеем! - изсумтява Шрайер. - „Критично отношение“! Либерален фашист, ето какъв е той. Току-що прокара през Конгреса акта за втвърдяване на правилата за квотирането. Началните суми на търговете се увеличават с двайсет процента!
„Напомняме, че възприетата в Панамерика система за получаване на безсмъртие - така наречените златни квоти - коренно се отличава от европейската. От две хиляди триста и петдесета година насам всеобщото ваксиниране на населението срещу стареене е прекратено. Броят на ваксинираните е твърдо фиксиран на числото един милиард осемстотин и шейсет милиона три хиляди сто четирийсет и осем души. Всяка година в резултат на насилствена смърт, нещастни случаи и самоубийства се освобождава известно количество квоти за ваксиниране - и тези квоти, по очевидни причини наричани „златни“, се продават на специални държавни търгове.“
Гледам не към екрана, не към диктора, дъвчещ и без това известните детайли на панамериканската система за поп-контрол. Наблюдавам напрегнато Шрайер.
- И познай кой получава тези квоти? - Той щрака с пръсти. - Цялата Панамерика се управлява от двайсет хиляди семейства. И те могат да се плодят колкото си искат. Защо според теб се вдига входната бариера за участие в търговете? За да може бедняците дори да не си пъхат носа там, да не развалят въздуха на богаташите. Защото те така или иначе нямат никакви шансове да спечелят търг. Кажи ми с какво са по-добри те от руснаците, които плюят из всички медии всеки божи ден?
Обвивката на Ерих Шрайер си е същата, както и преди - тенът на знаменитостите от кориците на списанията, подсъзнателно внушаващият доверие тембър на дикторите от новините, безупречно светъл костюм, във вътрешните джобове на който лежи целият свят. Но през пластмасовия блясък днес прозира нещо... Той се държи с мен по-свободно и аз започвам да се питам дали все пак не е човек. Сякащ като съм убил Анели по негова поръчка, съм станал сроден с него... или негов съмишленик. Той нали си мисли, че съм я убил?
- Тази система е на сто години - произнасям предпазливо. - Нищо ново.
- А защо си мислиш, че проклетото конте идва при нас?
„Посещението на Тед Мендес предхожда дългоочакваната му реч пред Обществото на народите, където той възнамерява да постави на гласуване проекта на Декларацията за право на живот, забраняваща превантивните марки за контрол върху числеността на населението...“ - обяснява ми вместо Шрайер репортерът.
- Чу ли? - Сенаторът хлопа с длан по масата. - Самите те търгуват безсмъртието само с платинени карти, а съдят нас за това, че сме дали равни права на всички. Търговете... Та всеки такъв търг е като полеви трибунал. Пощадяват трима, а останалите сто могат да се пожертват. И наричат това човеколюбие. Държавата си измива ръцете и брои печалбата, а гражданите нека сами се избиват за ваксината. А най-важното е американската мечта в действие. За безсмъртие може да спести всеки, ако е достатъчно упорит и талантлив!
На екраните се показва гостуващ аналитик, който напомня с колко малка преднина са избрали републиканеца Мендес, колко е паднал рейтингът му от тогава насам, колко малко остава до следващите избори и как той се опитва да си подобри положението чрез кръстоносен поход срещу Европа - неговите съперници демократи неуморно агитират за социално равенство по европейски образец.
Гледам как аналитикът мърда устните си, следя с крайчеца на окото си Шрайер - той презрително присвива очи, хлопа с длан по масата...
Защо направих това? Защо я оставих жива? Защо не се подчиних на пряка заповед? Какво даде накъсо в мен, какво изгоря? Кой от блоковете ми е повреден?
Ти постъпи като слабак, казвам си.
Не биваше да те пускат от интерната. Никога.
Шрайер за секунда се отвлича от екрана - иска да каже нещо. Чакам да попита: „Между другото, помниш ли какво се случи с Базил? Чух, че по-рано е имало такъв във вашата десетка...“. Ако знае всичко за мен, би трябвало да знае и това.
Но може би той не знае всичко за мен?
- Разбира се, да се дава право на вечен живот на всички родили се, е безчовечно, а да се обрича всеки, който има годишен доход под милион, е въплъщение на великодушието...