- Хой, хой?! - пискливо ме пита някой.
- Всички до стената! - командва Ел.
- Вие тук, между другото, по-внимателно, чувате ли? - пресипнало бърбори изпълзяло иззад купчините с кутии някакво джудже с плешивина в пигментни петна. - При нас, между другото, има уникално производство, да! Истински стъклени играчки, чувате ли? Не вашият смотан композит, а стъкло, и то точно такова, каквото е било преди седемстотин години! Така че да не сте посмели да тичате тук...
Оглеждам се нервно - дали това не е засада? Може ли да ни е провьрвяло да сме се добрали тук по-рано от бойците на Партията на живота? Спомням си прекроените им мутри -сблъсъкът с тях няма да е същото като да разхвърляме няколко досадни старци. Да кажа ли на нашите от какво трябва да се опасяват в действителност тук? Да им кажа ли, или нямам право?
- Ей, ей! - Бернар усмирява джуджето, като навива брадата му на юмрука си. - Благодаря, че ме просветли. А сега ще изпочупим всичко, ако ти не...
И изведнъж - звънтене, грохот...
- Насам! - тържествуващо крещи Виктор. - Насам!
Зад завеса от прозрачни пластмасови макарони има просторна зала. Тук има и още една врата, тежка и херметична, която обаче е заяла. Онези, които се крият вътре, така и не са успели да я затворят и сега просто са замрели, надявайки се, че няма да ги намерим. Ала ние винаги ги намираме.
- Маските! - нареждам аз. - Забрави за смъртта!
- Забрави за смъртта! - отговарят в хор девет гласа.
И в залата влитаме вече като самите тези ангели, каквито ни е зърнал старият Джакомо през пердетата на очите си.
- Светлина!
Вътре има маси, автоклави, молекулярни принтери, процесори, системни блокове, стелажи със запоени колби, епруветки - и всичко износено, омазнено, древно. В далечния ъгъл - прозрачен куб с врата; херметична камера за опити с опасни вируси.
А насред този музей - пазителите му, зловеща и жалка троица.
В инвалиден стол седи омотан с катетри - сякаш съдовете му са отвън - умиращ старец; краката му са изсъхнали, ръцете му висят като клони, голямата му глава - плешивина с тънки сребърни къдрици - е отметната встрани, лежи върху възглавница. Очите са полузатворени -клепачите са твърде тежки, за да ги държи вдигнати.
До него стои прегърбен дядо с бастун и боядисани в русо коси. Той е избръснат, спретнат, даже издокаран, но коленете му се тресат, а и ръката, с която е стиснал бастуна, цялата вибрира.
А отпред, сякаш опитвайки се да прикрие тези двамата със себе си, стои, пъхнала ръце в джобовете на работната си престилка, висока и стройна старица. Дръпнатите й очи са гримирани, слепоочията й - избръснати, прошарената й грива е отметната назад.
Ето ги и всичките защитници. Няма хора с шлифери и лица, по-мъртви и от нашите маски. Няма ги Рокамора и неговите сподвижници. Само тези тримата, лесна плячка.
Безсмъртните вече ги заобикалят от двете страни.
- Беатрис Фукуяма 1Е? - питам жената с дръпнатите очи, макар и да знам предварително отговора.
- Вън! - отговаря тя. - Махайте се оттук!
- Вие ще дойдете с нас. Тези двамата... ваши колеги ли са?
- Тя няма да ходи никъде! - намесва се боядисаният старец. - Не я докосвайте!
- Тези също ще ги вземем - казвам аз. - Разбийте всичко тук!
Давам пример - свалям от масата молекулярния принтер и го строшавам надве с ритник с бутонката.
- Какво правите? - изпищява тънко старецът с бастуна!
- И го изгорете! - Щракам бутона.
И струята черна боя се превръща в стълб оранжев пламък. Вълшебство.
- Да не сте посмели! - извива боядисаният старец, когато Виктор запраща в стената терминала.
- Защо? Защо правите това?! Варвари! Негодници! - хрипти старецът. Даниел му затваря устата. Останалите вадят флаконите.
- Чупете епруветките! - нареждам аз.
- Чуйте ме, идиоти! - крещи рязко старицата. Но никой не й обръща внимание. - Там има вируси! Смъртоносни вируси! - Този път успява да завладее вниманието ни. - В тези контейнери! Не ги докосвайте! Или ние всички ще загинем! Всички!
- Чупете шибаните епруветки! - повтарям аз.
- Стой! - прекъсва ме една от маските с гласа на Ел. - Почакай! Що за вируси?
- Шанхайски грип! Мутирал шанхайски грип! Ако се озове във въздуха - след половин час край с вас! - Старицата гледа Ел в упор, без да мига.
- Що за лаборатория е това?! - обръща се към мен той. - А?!
- Нали ви казах! - отговаря му вместо мен Беатрис Фукуяма. - Ние се занимаваме с особено опасни инфекции!
- Тя лъже! От къде на къде ти й...
- Опитайте! Хайде, опитайте!
Звеното е застинало. През процепите в маските гледат със страх и съмнение осем чифта очи - ту към мен, ту към Ел, ту към побърканата старица.