Беатрис Фукуяма е доста по-опасна, отколкото предполага Ерих Шрайер. Тя не е терорист и не е спекулант; тя е шибана идеалистка. Пускам забралото си.
Стискам китката й по-здраво, с всичка сила до посиняване, и я мъкна след себе си, както древните номади са мъкнели пленниците си, привързани за седлата на конете им, за да ги предадат в робство или да ги принесат в жертва.
На прага ме посреща тълпа от чумави старци и моята десетка. Старците ме проклинат, протягат се, за да изтръгнат от ръцете ми кралицата си, но Безсмъртните издържат без усилие хилавия им натиск.
Тръгваме си, преди да се появи пожарната, и никой не ни попречва да отнесем ранените си и скалповете си. Беатрис се инати, но Вик бързо я уговаря с лек заряд.
На аерошлюза ни чака полицейски турболет. Когато надъхвам Беатрис в търбуха му, тя бълнува; два удара с шокър биха изкарали всеки от строя.
- Променливата на Ефуни... Помниш ли какво е това? Още през двайсети век са мислели, че са разшифровали генома... Виждали са всички букви, но не можели да прочетат думите... После ги прочели и решили, че са разбрали смисъла... А се оказало, че всяка сричка има отделен смисъл, и то не един... И думите са многозначни... Един и същи ген те прави късокрак и щастлив, друг едновременно влияе върху потентността ти и върху цвета на очите и кой знае на какво още. Ние и досега не сме разшифровали всичко, не сме разбрали всички смиели... Напъхахме се там със скалпели, режем, пришиваме... Без да сме се научили да четем... И тези части на генома, които сме изменили... За да престанем да стареем... да отменим програмата.. Юджин Ефуни... Биолог. Той е предположил, че този участък има и други функции, че не бива така веднага, но... кой му е повярвал? Никой не му е повярвал, Морис... Чуваш ли ме, Морис? - Тя се опитва да погледне в очите ми.
-Не.
Наливам си вода от чешмата.
Гърлото ми е пресъхнало; проклетият пожар е изпарил всички течности от мен. Водата изглежда сладка, но това е най-обикновена вода - тя подсладява жаждата ми. Изпивам чашата до дъно, наливам си още една. Глътка след глътка пресушавам и нея. Наливам си нова. Пия, заливайки се, композитът се изплъзва от пръстите ми; ако това беше стъкло, чашата сигурно щеше да се пръсне в ръката ми.
Наливам четвърта чаша, изливам я в себе си. Вкусът на водата вече е същият както обикновено - влажен метал, предизвикващ леко гадене. Не ми се пие повече, но напълвам още веднъж чашата.
Натежал, се отпускам на леглото, пускам екрана.
Намирам благотворителен канал, който изстисква от зрителите сълзи и пари, като им разказва за живота в резерватите. Обаче хосписът е приличен - тук децата се занимават с разни неща заедно със стремително остаряващите си родители на синтетична полянка, имитират семейно щастие, правят се, че никой няма да умре след две-три години.
Заемам се с петата чаша.
- Без помощта на „Поколение“ щяхме едвам да свързваме двата края - признава си блашприличен старец, прегръщащ малката си дъщеря. - Но благодарение на вас можем да водим пълноценен живот. Такъв като вашия...
В този момент цигуларите, чиято музика звучи като фон, изсвирват някаква особена нота, от която те побиват тръпки. Отработен номер - неподготвеният зрител може да реши, че речта на стареца го е трогнала.
- Фондацията „Поколение“ се грижи за три милиона възрастни хора в цяла Европа -Заключва приятен бас, докато на екрана се върти лоштип на същата тази фондация. -Помогнете ни да помогнем на тези хора да живеят достойно...
- Майната ви - отговарям му аз, задавяйки се с водата.
В Средновековието е имало такова мъчение: в устата са слагали кожена фуния и са наливали в човека вода, докато стомахът му не се пръсне. Добре би било да имах такава фуния.
Този канал е същият лепрозориум, каквито са и самите резервати със старци; по всички останали се върти социалната реклама „Изборът на слабите“, която изследва в едър план гнилите зъби и редките коси на някакви слабоумни старици.
От това на човек му се повдига, но така и трябва. На Европа не са й нужни възрастни хора - те трябва да се издържат, лекуват, хранят; те не произвеждат нищо, освен лайна и играчки за елха, затова пък изразходват въздух, вода и пространство. И работата не е в изгодата - порционът на всеки е разчетен така, че просто да оцелее. Европа и без това е претъпкана, не бива да се натоварва още повече.
Но нали да се остарее и да се умре, е конституционно право на всеки, толкова неприкосновено, колкото и правото човек да остане вечно млад. Всичко, което е по силите ни да направим, е да разубедим хората да стареят. И ние ги разубеждаваме, както можем.