Избралите да се размножават, да си останат животни, сами са си виновни. Еволюцията върви напред и онзи, който не умее да се променя, умира. Тези, които не желаят да променят себе си, еволюцията също няма да ги чака.
- Сами сте си виновни - мърморя аз и отпивам още една глътка. - Така че се заврете някъде.
Поглеждам часовника - до пресконференцията на Беринг остава само минута. На екрана на моя комуникатор все още мига съобщението на Шрайер: „Стотен канал, седем вечерта. Ще се зарадваш“.
Превключвам на Стотния.
Пол Беринг, министър на вътрешните работи и член на централния съвет на Партията на безсмъртието, излиза на малка трибуна и маха сдържано на познатите си репортери. Зад гърба му - европейските златни звезди върху синьото знаме, на трибуната - гербът на министерството с девиза „В служба на обществото“, но на ревера - значка във вид на Аполонова глава. Весел и слаб, кестеняв, с момчешки черти, Беринг прилича най-мнош на студент от панамерикански елитен колеж. Именно такъв човек трябва да отговаря за безопасността във вълшебната страна Утопия, чиито граждани не са застрашени от нищо по-страшно от отвратителното време. Беринг е леко разрошен, хванал е неприличен тен и се усмихва стеснително, макар че с такива зъби може и да не си затваря устата денонощно. Камерата го обича. Карвальо го обича. Всички го обичат. Аз го обичам.
- Благодаря, че дойдохте - казва Беринг. - Случаят е наистина важен. Днес пресякохме дейността на престъпна групировка, на която се е удало да създаде нелегална ваксина срещу смъртта, препарат за вечна младост.
Журналистическият лагер се вълнува и роптае. Беринг кима сериозно на събралите се, прави пауза, позволява им да изпратят с комуникаторите сензационната новина. Увеличавам звука и оставям настрани наполовина празната чаша.
- Случи се именно това, от което се опасявахме и за което се опитвахме да се подготвим. Дами и господа, днес ни се удаде да предотвратим истинска катастрофа.
Министър Беринг, с руменина по бузите, също си налива вода в чашата и успокоява вълнението си с нея. Пресата аплодира.
- Катастрофа от световен мащаб. Не преувеличавам. В плановете на групата, която обезвредихме, е било контрабандното пренасяне на лекарството в Панамерика, където с неговото незаконно разпространение би трябвало да се занимават наркокартелите. А спечелените средства са щели да се използват за финансиране на Партията на живота.
Така значи.
- Доказателства! - изисква репортер с явен панамерикански акцент.
- Но разбира се - кима му Беринг. - Дайте връзка с камерата, моля ви.
И на екрана се появява Беатрис Фукуяма.
Тя изглежда доста по-добре, отколкото когато я наблъсквах в полицейския турболет. Спретната, измита, със сресани коси. Никакви следи от побой или изтезания - нали в Утопия няма изтезания.
- Това е Беатрис Фукуяма Едно Е, учен микробиолог, лауреат на Нобелова награда по медицина и физиология за две хиляди четиристотин и осемнайсета година - представя я Беринг. - Здравейте, Беатрис.
- Добър вечер! - Тя кимва с достойнство.
- Уважаеми колеги, Беатрис Фукуяма е на ваше разположение. - Беринг прави подканваш жест с ръка.
Приближавам се към екрана, вглеждайки се недоверчиво. Журналистите се нахвърлят върху моята Беатрис така, сякаш са им предложили да я пребият с камъни на пазарския площад на някое градче от времената на Галилей.
Но тя запазва самообладание и обяснява всичко съвсем спокойно: „Да, създадох го. Не, нищо не знам за продажбите. С продажбите би трябвало да се занимават активистите от Партията на живота, не смейте да ги наричате терористи, те се опитват да ни спасят. Не, няма да назовавам имена. Не, за нищо не съжалявам“.
Усмивката не слиза от сухите й устни, тя гледа уверено право в обектива, гласът й не трепва нито веднъж, тя нито веднъж не дава да се разбере дори с таен знак, че е заложница, че не бива да се вярва на нищо от това, което казва.
Когато разпитът приключва, Беринг вдига пръста си.
- Още една подробност. Днешната операция беше проведена от звено на Безсмъртните. Броени минути преди операцията злодеите са били предупредени от някого, така че те унищожили лабораторията и се готвели да избягат. Полицията почти със сигурност не би успяла да се справи. За щастие се оказало, че наблизо има звено от доброволци на Фалангата.
- Господин министър! - провлачва някой от тълпата. - Президентът на Панамерика Тед Мендес е известен със своята критика към Партията на безсмъртието и особено към щурмовите й отряди. Как ви се струва, няма ли да помогне тази операция да се изгладят отношенията?