Беринг разперва ръце.
- Щурмовите отряди? Това не е ли от историята на двайсети век? Не разбирам за какво говорите. Ние имаме нормални работни отношения с господин Мендес. Това е всичко, колеги, благодаря!
Завеса.
Комуникаторът пиука - съобщение от Шрайер.
„Е, как е?“
В устата ми става солено - прехапал съм си устната.
Това не е Беатрис, това е някаква кукла. Не вярвам, че тя би могла да каже такова нещо. Не вярвам, че би се усмихвала. Това, което произнесе куклата Беатрис, не може да е истина, защото всичко, което ми каза в стъклената камера истинската Беатрис, не може да бъде лъжа.
Какво значение има как са го извъртели, озаптявам се аз. Моята истина с нищо не е по-сладка от тези захаросани лъжи, с които те нахраниха заплесите по целия свят. Беатрис е значително по-опасна, отколкото я изобразиха. Не за Панамерика, а за Европа. И най-вече -за Партията на безсмъртието.
А ти постъпи правилно, казвам си аз. Това е! Правилно!
Спря побърканите, които се опитваха да разрушат живота ти и живота на сто и двайсет милиарда други хора. Защити закона и парира натиска срещу Фалангата. Плати с дела за провала, изчисти петното от своята репутация. Издигна се в службата и оправда доверието на началството.
Всичко е както трябва. Но защо Беатрис Фукуяма - почистена и усмихваща се - ми изглежда по-страшна от онази вещица, която вървеше срещу мен, извадила на показ своята старост? Защо думите, които чух тогава, са по-важни за мен от думите, които всички ние чухме току-що?
„Е, как е?“.
Като употребен презерватив, господин сенатор. Радвам се, че свърших работа. Благодаря, че използвахте нашата марка.
Браво на мен. Аз съм добро момче. Спомням си как мирише изгорял жив човек.
Но тази миризма не означава, че Шрайер не е прав. Той ми избра подходяща роля и ми я обясни така, че да се справя с нея. Загуби време за това, вместо просто да ми даде заповедите си - на мене или на който и да е друг.
Гледам съобщението му и не знам какво да отговоря. В края на краищата набирам: „Защо аз?“. Шрайер отговаря веднага: „Глупав въпрос. Аз си задавам друг въпрос: ако не аз, то кой друг?“.
А след минута добавя: „Можеш да си починещ Ян. Заслужи си го“.
И ето че аз седя срещу разкошната му жена в кафене „Тера“ и около нас има савана и е вечер, която никога няма да стане нощ на посетителите им харесва залязващото африканско слънце, а тъмнината могат да си я гледат, където си поискат. Затова жирафите - двама възрастни и тромаво детенце с преплитащи се крака - ще ходят непрестанно в кръг и никога няма да легнат да спят. На тях, разбира се, им е все едно - нали те отдавна са умрели.
- Виж какво е мило! - чурулика наблизо някаква девойка, показвайки на кавалера си малкото.
- Къде тръгнахте? - питам аз Елен Шрайер.
Тя вече е станала и се готви да потегля, а аз не бързам за никъде.
- И какво моят съпруг? - Елен свива устни; виждам в пилотските й очила само себе си.
- Вашият съпруг се оказа прав във всичко. - Изливам в себе си чашата „Златен идол“ и не чувствам нищо.
- Той е прекрасен човек. Време е да тръгвам. Ще ме изпратите ли?
- Къде така... Няма ли да допиете водата си?
- Нека аз да платя? Разбирам, мястото не е от евтините... Но не искам да се насилвам само защото на вас ви е жал да оставяте недопита вода от чешмата.
Беатрис вече плати за вас, иска ми се да кажа. Не всички от нас изглеждат на двайсет. Казвате, че не се боите от старостта? Аз познавам един човек, Елен, който би се сменил с вас: вашата кокетна умора от вечността срещу нейните прошарени кичури, пигментни петна, увиснала гръд. Готова ли сте?
Гледам към чашата й - тя е наполовина празна.
Обикновена вода, такава тече от крана във всеки дом. Два атома водород, един кислород, някакви случайни примеси и прилична концентрация от ретро вируса, който, попаднал веднъж в организма на човека, денонощно преработва генома му, вписва белтъчините си в човешките ДНК, изчиства онези участъци, по вината на които остаряваме и умираме, и ги запълва със свои, които ни даряват младост. Ето я нея, ваксината срещу смъртта. Строго формално, безсмъртието е болест и нашият имунитет, неандерталец с тояга, се опитва да се бори с нея. Така че ние за всеки случай заразяваме себе си с безсмъртие всеки ден отново, като просто си наливаме вода от чешмата. Нима е възможно да се измисли по-удобен начин за ваксиниране?
- Уви, сметката ви вече е платена. - Аз се изправям. - И разбира се, че ще ви изпратя.
Пред рецепцията има редица тоалетни, стената на коридора е превърната в изкуствен водопад, подът е покрит с абанос, светлината е мътна - лампите са скрити в бичи мехури.