Според теорията тази фаза се преодолява чрез въвеждането на нови технологии, резултат на изобретения и иновации. Именно те са импулсът за постигането на нова икономическа активност, при която същата група от фактори на входа ще доведе до по-голям или по-качествен продукт на изхода. Така науката и технологиите са определени като крайните гаранти за неограниченото предлагане.
2.4.3. Наблюденията на Дж. Р. Хикс върху някои принципи на икономическата теория
Още един известен икономист, оставил следа в икономическата история и довел до нейното по-нататъшно развитие, е Дж. Р. Хикс, за който е характерно непрекъснатото търсене на нещо ново — особено, когато то се е отнасяло до „спорните“ въпроси на икономическата теория. В своя труд „Стойност и капитал“21 (1939) Хикс разработва обща теория за взаимообвързаните пазари, базирана на теориите за равновесието, предложени от Валрас, Парето и така наречените „австрийци“, които той се старае да доразвие. Резултатът от неговия анализ бива приложен към проблемите на капитала и печалбата, парите в общ план и заетостта. Особено трябва да отбележим неговите работи в областта на субективната теория за стойността и опита му да създаде система на икономическа динамика.
Хикс бил особено впечатлен от работите на Алфред Маршал, който в един пионерски труд дава първия импулс към изследване на търсенето в икономическата история. Маршал помага да се намери пролуката, през която да преминат всички онези, търсили начин да открият новата базисна концепция за стойността. Въпросната концепция трябва да подмени или поне да доизясни класическата представа за стойност.22 Хикс започва своята книга „Стойност и капитал“, споменавайки Маршал: „Чистата теория за търсенето, отнела голяма част от вниманието на Маршал и съвременниците му, е — без съмнение — впечатляваща, но удивителното е, че тя лежи върху нещо толкова спорно толкова дълго време…“23 Той поставя под въпрос подходите на Маршал и Парето и определя общата и маргинална потребителна стойност като „спорна“. Отначало сме свидетели на анализа на избора, който всеки консуматор прави при подбора на стоката, която ще купува, но с развиването на труда Хикс ни довежда до една разработена теория за икономическия пазар въобще. Оттук той извежда законите за пазарно поведение — закони, които определят поведението на потребителя при промяна на пазарните условия. Той твърди, че при промяна на тези пазарни условия, потребителят се премества от една точка на равновесие към друга равновесна точка!
Истина е, че Хикс е видял като цяло, че статичният характер на икономиката по неговото време е твърде ограничаващ, и затова той се опитва да въведе „основите на динамичната икономика“, на което посвещава цяла част от своята книга. Авторът така и не може наистина да разбере елементите на несигурност, лежащи в основата на всяка икономика. Динамиката на Хикс зависи от дискретни, времеви системи, при които едно равновесно състояние преминава в друго на точно определени периоди от време в определена последователност — иначе казано, не са позволени никакви изненади. Това ограничение трябва да се преодолее за да може да се изгради системата така, че тя да интегрира в себе си елементите на несигурност и неограничената динамика в системния, кибернетичен смисъл на думата, където всяко действие непрекъснато се променя от влиянието на неговите резултати и при което всичките елементи имат различно поведение (инерция) във времето. Ще се върнем на тази тема по-подробно в глава 2.5. „Отхвърлянето на детерминизма“.
21
Hicks, J. R. (1939): Value and Capital — An Inquiry into some Fundamental Principles of Economic Theory.
23
Hicks, J. R. (1939): Value and Capital — An Inquiry into some Fundamental Principles of Economic Theory.P. 11.