Концепцията за всеобщия еквилибриум е свързана също с характерното за 19-ти век търсене на сигурността. В едно позитивистично и научно ориентирано общество сигурността е равна на научно доказателство. Тази идеология твърди, че щом нашето разбиране на дадена ситуация не е стопроцентово сигурно, то тогава ние още не сме постигнали пълното разбиране на проблема. Това обаче е временна грижа, защото с течение на времето пълната сигурност ще е у нас и заедно с нея — крайният еквилибриум. Теорията за перфектния и вечен еквилибриум е „сигурна“ само заради предварително установената тавтология. Така тази тавтология става основата на система, която разглежда света като мястото на „временната“ незавършеност. Независимостта и дисбалансът обаче не са временни, а постоянни спътници на развитието и динамичната реалност.
През последните няколко десетилетия редица икономисти задълбочено изучават несъвършенството на общия еквилибриум. В жаргона на икономистите и останалите учени, занимаващи се с проблема, навлязоха изрази като „непълна“ и „асиметрична“ информация, с която се обяснява невъзможността да се достигне пълното равновесие. Тези понятия обаче се използват така, като че ли истинското равновесие е все пак достижимо. Утопичните мисли на учени и позитивисти предполагат, че ние бихме могли така да увеличим информацията за действията на пазара, че един ден да постигнем перфектно равновесие. Този начин на мислене подсказва, че представите за времето отпреди Айнщайн, както и идеята да се изолират модеми от времето извън реалността, все още съществуват. Но щом влезем в реално време, несигурността и дисбаланса стават основните критерии за реалност. Въвеждането на понятието „реално време“ в икономическата система на търсене и предлагане (производство и потребление, ориентирани и базирани на обслужването) е една радикална алтернатива на виждането, че икономическият процес се основава на вечния (и моментен) еквилибриум.
Приемането на времето, т.е. „реалното“ време предполага, че всяко решение да се произвежда се вкарва в ситуация на по-голяма несигурност по отношение на момента, в който продуктът ще се яви на пазара. Това динамично виждане на икономическите процеси признава че решението да се произвежда е взето „ex ante“ от традиционния момент на икономически еквилибриум, както и това, че определянето на каквато и да било цена е винаги „ex post“.
Точката във времето, когато цената на продукта се фиксира на пазара, е само част, подсистема от една по-широка икономическа система. В поредицата решения, взимани с времето, от производството до дистрибуцията през магазина, и по-късно до реалната употреба на продукта и превръщането му в отпадък — пазарната функция на ценообразуване е важен момент, но само един момент в процесите на голямата икономическа система. Несигурността в тази икономическа система не е пример на „несъвършенство“, а очевиден факт, съдържащ редица рискови компоненти, които не могат да се изхвърлят. Всяка икономическа дейност или намерение са основани на някои неизвестни и несигурни фактори или възможности не поради друга причина, а защото целта стои някъде в бъдещето.
Веднъж приели реалната полза, ние можем да се опитаме да осъществим начинанието, но не можем да го контролираме с абсолютна сигурност, защото не можем да контролираме бъдещото време — освен ако елиминираме живота. И в природата, както и в икономическите системи, много излишни производствени системи се появяват и действат, създавайки продукция, от която само малка част ще стигне до потребителя. Успешните съвременни технологии са малка част от създадените технологии въобще, защото повечето са се провалили, независимо от инвестираните в тях средства. Успешният продукт, стигнал до пазара, става източник на компенсации за твърде многото инициативи, които са обречени на провал. Именно тук е ролята на търсенето, което отстои от производството по време, което расте и чието значение го прави задължителна част от икономическата система и, обективно погледнато, на която и да било жива система.
Класическата и неокласическата икономически теории са базирани върху понятието „равновесна система“. Цените трябва да представят този баланс между предлагане и търсене в даден момент. Именно в тази точка във времето всички цени, взети заедно, представляват общата равновесна система.