Второто важно изменение се случи през 70-те години, когато поради модифицирането на начините на производство и новите ограничения в доставките на суровини икономическият растеж в промишлено развитите страни започна да се снижава. Понятието уязвимост получи разширение и върху социалните системи, и върху държавата на всеобщото благоденствие въобще. Чрез този анализ може да се отвори врата към преразглеждане на адекватната социална политика в бъдеще, разбирайки изменящите се условия на икономическото развитие, за да се увеличава богатството на народите и да се снижават риска и уязвимостта.
1973 г. е била година не само на първия нефтен кризис, но също и година, когато международните парично-кредитни институции са решили да се откажат от установената система на обменен курс. В същото време инфлацията е започнала да нараства след период на ниска, пълзяща инфлация. На властващия икономически елит му е трябвало време, за да признае, че инфлацията е била фактически структурен, а не просто цикличен проблем. Като последица централните банки и порично-кредитните институции им е трябвало време, за да стигнат до извода, че е необходимо да се намали съществено инфлацията до минимум, за да се изведе икономиката от погрешен коловоз.
Дълго време не е било признавано, че нещо съществено ново се е случило в икономиката и така известно време доминиращата политика на много правителства през 70-те години е била съгласна и даже е стимулирала дефицити, надявайки се на бъдещо áóäóùåå [???] „íîðìàëíî“ възстановяване (исторически достатъчно изключителния годишен растеж от 6% на GDP, както се е очаквало, ще се върне за добро). Това обаче никога не се случва и всява смут в промишлените страни през 70-те и 80-те години, в значителна степен причинено от именно този неправилен начин на мислене.
В същото време основните елементи на парично-кредитната неувереност като индекс на инфлация, норма на печалба, обменен курс и т.н. започнаха да изменят характера на банковата система и в голяма степен функционирането на индустриалните компании. Последните започнаха да разбират, че резките модификации в парично-кредитните условия в много случаи имат по-голямо въздействие върху доходността, отколкото тяхната главна индустриална работа.
Банките и другите финансови учреждения, следващи стъпките на промишлеността, бяха длъжни скоро да заговорят за управление на риска, да променят съществено ролята и концепцията, които имат за собствения си бизнес и да се въвлекат в управлението на парично-кредитните рискове като старт за работата им върху собствените им инвестиционни програми. Разработването на производни и други системи е било последица от тази ситуация. В момента ние сме в средата на тази гигантска вълна в глобалната революция в икономиката на несигурността и управлението на риска като ключов момент от глобалната „обслужваща“ икономика.
Самата концепция за управлението на риска е станала близка на финансовата общност и за разработването на богатството на народите. Сега вече е ясно на всички, че стратегията при управлението на рисковете е ключовият момент при увеличаването на богатството на нациите във всички посоки и видове дейности.
2.6. Ролята на търсенето
Търсенето е като селекционен механизъм в една неминуемо асиметрична система. В икономическата и икономическа реалност огромният брой несигурни производствени актове се извършват непрекъснато преди да бъдат селекционирани от търсенето. Съществува огромна разлика между процесите, чиято цел е равновесието (търсене и предлагане) и онези, при които целта е някакъв подбор.
Подобен е подходът и на Карл Попър при неговото отхвърляне на индукцията и защита на емпиризма: „Няма индукция: ние не спорим в посока от фактите към теорията, освен ако «фалшифицираме». Подобна оценка на науката е селективна — като при Дарвин. Обратно. Теориите на метода, според който ние вървим през индукцията към проверката (а не фалшифицирането) са типично като при Ламарк — те подчертават околната среда, а не селекцията“.24
Както вече установихме, и класическите и неокласическите теории са детерминистки и са базирани на нютоновия модел, включващ фиксирани и разкриваеми закони. Единствената разлика е в това, че първата теория е подчертавала предлагането до момента, в който се е появило свръхпроизводство, и липсата на търсене е довела до революционизиране на мисленето. Икономическите кризи при индустриалната революция са били кризи на истинската дефлация, поради намалено търсене — подценявано от икономистите по принцип.