Всеки точен анализ на промените в процеса на производство на народното богатство при съвременната икономика трябва първоначално да види какво според днешните икономисти се нарича „предлагане“ т.е. системата, благодарение на която се произвеждат стоки и услуги. Отначало може да се стори, че ние се връщаме към доктрините, даващи приоритетно място на предлагането — както са предлагали Адам Смит и всички останали, включително Маркс, до началото на нашия век.
Ние обаче трябва да подчертаем, че при новата „обслужваща“ икономика търсенето не се ограничава до традиционната му функция на индикатор за настъпилия баланс. При променените условия, характерни за такава икономика, системите за производство и потребление са разширени във времето, а то може да се измерва само на база вероятностен анализ.
В такъв контекст ролята на търсенето е много по-важна отколкото при класическата икономика. Търсенето е един селективен механизъм, който не ограничава само подбора на продукти и услуги, предлагани от пазара. Дори производствените проекти и идеите за нови производства са подложени на този избирателен процес и може да стане така, че те никога да не стигнат до пазара и никога да не получат цена. Това е особено валидно при формулирането на стратегии за технологично обновление, които често включват група от проекти, нуждаещи се от индивидуално инвестиране и при които само един или два имат някакъв шанс да се появят на пазара.
Тази роля на търсенето, идентифицирана и като селекционна система, е индикатор за промяната на философската система, с която тя се обяснява. Както обяснява Карл Попър, при системата на Ламарк селекцията е функционирала като някаква нормативна уредба на природата, докато търсенето показва на производството какво да се прави. За известни на пазара продукти това може и да е вярно, но е ясно също, че никой потребител не е казвал на Моцарт какво да композира, нито пък на създателя на компютрите — да ги изобрети. Истината е, че селекцията е нужна за поддържането на нормалното функциониране на системата и за контрол върху ефективността на производството в икономически и социален план. „Производителят“ е този, който изобретява и предлага новите или невиждани до момента „продукти“.
По-нататък става очевидно, че в момента, в който ефективността започва да представя стойността на продукцията, консуматорът е вече нещо много повече от един прост „потребител“; той инвестира време, пари, или и двете, за потребление на системи, продукти или услуги с цел да е сигурен, че те работят така, както трябва. Така „потребителят“ или „консуматорът“ се превръща в „просуматор“, ако трябва да ползваме неологизма на Алвин Тофлър.
Като че ли става ясно, че при модерната „обслужваща“ икономика консуматорите вече не са някакви пасивни купувачи, а дават свой собствен принос в потреблението и създаването на богатството, което е значителна част от процеса на производството. Често те „произвеждат“ в „съюз“.
2.7. Наука и технологии: постижения, митове, мечти и предразсъдъци
2.7.1. Науката и технологиите в икономическата история
С цел правилно да разберем характера на прехода от индустриалната революция към икономиката на обслужването ще е от голямо значение да вникнем в ролята на науката и технологиите в икономическата история и теория. Дебатите на тази тема са често неадекватни, объркани и понякога са лишени от нужната професионална задълбоченост.
Техниката, произвеждането на инструменти и технологиите съпровождат човечеството от самото му създаване. Каменният век, железният век, индустриалната революция, са крайъгълни камъни по пътя на човешкото развитие и дефиницията е валидна и за съвсем модерните нови технологии, с които живеем сега. Трябва да е ясно, че до края на миналия век никой не е свързвал технологиите с научното развитие. Те са били резултат на човешката изобретателност, интуиция и способност да произвежда по-добри инструменти за лов, отглеждане на животни, строеж на сгради и т.н. Дори и през първата фаза на индустриалната революция водещи са били практиците „инженери“, които са успели да укротят парата и да я накарат да им служи без и да се досещат, че водата се състои от водород и кислород.
Производството на желязо е резултат на прагматични наблюдения, извършвани в продължение на хиляди години, без някой да е знаел какво представлява желязната руда.