Например цената на амония и съответните азотни торове се увеличава скокообразно или намалява при ситуации като горната, които произтичат от количествените фактори и които от гледна точка на световния пазар се явяват по-малко от 1% или 2% в плюс или минус на онова, което е прието за „нормална“ ситуация. Концентрацията на производството или ограниченията в доставките доведоха до натиск върху цените, които бяха извън всякакъв контрол и които се движеха както им е угодно. Като прибавим към това и проблема със съхраняването на торовете, което зависи най-вече от влажността на въздуха, картината се усложнява още повече.
Петролната криза от 1973 г. до голяма степен се дължи на основните промени в производствените системи и поради слабостта на тогавашните системи за съхранение и дистрибуция. На първо място бе отслабнала самата икономическа система. Способността на „петролните“ държави да координират и контролират пазара бе нещо вторично и можеше да се експлоатира политически поради новите реалности в производството и преразпределението. Тук именно е причината, поради която петролната криза от 1973 се превърна в сигнал за цялостен спад на икономическото развитие (от средните 6% годишно до 2–3% за развитите индустриални държави).
Ако проблемът бе само в петрола, увеличението на инфлацията до 1–2% щеше да е оправдано. Този резултат дойде след задълбочени изследвания на институции по целия свят, които две години преди кризата знаеха как ще се отрази върху икономиката едно увеличение на цената на петрола. Петролната криза следователно е само един аспект от нещо много по-дълбоко и засягащо основен икономически преход. Ключов аспект в този преход пък са обслужващите функции, които засягат проблемите на съхраняването и дистрибуцията, потребителските разходи и т.н., където ключовите икономически фактори и чисто производствените аспекти стават „подсистема“.
Индустриалните и производствени предприятия по света разбраха това положение. Те нямаха нужда от нови теории — опитът им бе достатъчен. Те просто трябваше да се изправят пред проблеми, които искат нови решения и да приложат тези решения. Не така стоеше въпросът на макроикономическо ниво, където не всичко беше ясно и разбираемо. Там се търсеха причините за сковаването на предлагането, за упоритостта на инфлацията и за провала на икономическата политика, възприета през 70-те.
Развитието на събитията можеше да е съвсем различно, ако в този период бяха направени фундаментални открития в секторите, изпаднали в най-дълбока криза — може би тогава всичко би се подновило. Но тава не стана, а големите скокове напред бяха извършвани в сектори, които не бяха в състояние да променят нещата в кратки срокове. Тук отново виждаме екзогенната логика на основните промени, свързани с науката и технологиите.
Трябва да се отбележи, че увеличаването на активността в обслужващата сфера25 в рамките на производствената система е било, но не е задължително индикаторно средство за ефективността на икономиката и на нейния растеж от гледна точка на натрупване на националната богатство. Икономическата наука има да се учи още как обслужването подпомага производствения процес. Основният проблем е че богатството на народите все още се измерва със средствата, оставени ни от една производствена система, където чистото производство е доминирало над всички други аспекти на икономическо развитие.
При новата система, където стойността е свързана с качеството, става задължително да се изнамери мерна единица, която по различен начин ще оценява натрупването на националното богатство. Трябва да се разбират основните реалности и условията, при които се трупа това богатство, за да може успоредно с оценката му да се предлагат по-добри икономически решения. Усещането за безсилие, което съпътства днешната икономическа политика, не идва от реалностите, които ни заобикалят, а от неспособността да ги разберем в дълбочина. Професорът от Лондонския икономически институт Чарлз Гудхарт казва следното по проблема „безработица“: „Честният отговор би трябвало да бъде, че никой не знае нищо. Няма никакво разбиране за причините на жестоката безработица, обхванала Европа. Има някакво общо схващане, че като че ли тя е резултат на явления, свързани с предлагането“.26 С нашия доклад се надяваме да променим това положение, като даваме обяснение на явленията, станали през последните няколко десетилетия. Нашето решение обаче не е просто прилагане на традиционни доктрини и стари лечебни средства. Ние променяме цялата рамка на нашето мислене и гледаме на новата, обслужваща икономика, от съвсем различна гледна точка.
26
Виж Goodhard, Ch. as cited in: Global Asset Management (1996): Speeches and Papers Presented at the GAM Conference 1996.