Технологията винаги е била индикатор за икономическото развитие — от каменния век та до наши дни. Всичките досегашни епохи се дефинират именно на база различно технологично ниво, достигнато по това време.
В края на минали век обаче настъпи коренна промяна на нещата: за първи път в историята научните открития започват сами да създават новите форми на технологично развитие. Този ключов феномен (бракът между науката и технологиите) е причината за безпрецедентния икономически растеж в продължение на четвърт век след Втората световна война.
Въпросният „брак“ не само направи технологиите зависими от добре обучени инженери и специалисти да управляват процеси и материали; поради връзката на технологиите с науката те станаха зависими от процес екзогенен на икономическите процеси. Иначе казано, повишаването на цените не ще води до никакви резултати, ако нужното технологическо решение зависи от фундаментални научни познания, с които все още не разполагаме.
Така се получи през 73-та г., когато всички се надяваха, че поради скокообразния растеж на петролните цени технологическия напредък ще намери друго решение, което да замести петрола. Десет години по-късно цената на този продукт падна, но този спад се дължеше само на бавната настройка на потреблението. Междувременно невероятен напредък се получи в областта на съхраняване, разпределение и прехвърляне на информацията. Прогресът в тази област бе неочакван и шокиращ. В допълнение фундаменталната промяна се получи в предлагането: растежът на сектор „услуги“ като парадоксално последствие от успехите в областта на производствените технологии.
Разбира се, във всички сектори на икономиката и във всеки момент съществуват възможности за технологически подобрения, но както става и в живота, промените действат чрез един процес на намаляване на възвращаемостта. Всяка група технологии може да бъде развивана до някакво определено ниво, над което ще са необходими нови изобретения и открития за да се прескочи това ниво. Ефективността на производството може да се повиши само след появата на фундаментални научни открития или изобретения (в технологическата област), които могат да засилят развитието на технологиите. Ние сме в правото си да очакваме такива „пробиви“, но нямаме право да забравяме техния характер — т.е. това, че ние не знаем кога, къде и как те ще се появят — нито пък можем да ги командваме както си щем. Именно поради това икономическата политика не може да разчита на някакъв технологически „мистицизъм“ или мечта — политиката трябва да се изгражда на база и в границите на днешните реалности.
3. Производителният труд в системата на индустриалната революция
Индустриалната революция създаде едно общество на богатство и сложност в отношенията, каквито човечеството не е познавало до тогава. Разбиранията за това как действа една икономическа система от времето на индустриалната революция все още оказват влияние върху нашия начин на мислене. По тази причина ние наричаме икономическата система, доминирала приз последните два века, система на индустриалната революция противно на по-предишната земеделска система и на днешната обслужваща икономика.
Ясно е че коренните промени, наложени от индустриалната революция, ще доведат до промени в начина на прилагане на човешкия труд. Въвеждането на новия начин на производство — онова, което наричаме фабрично производство — и наличието на огромен брой нововъведения и изобретения лежи в основата на тази революция. Дейвид Ландес разделя обществения напредък на три принципа: „замяна на човешките умения и усилия с машини — бързи, точни, винаги готови и неуморими. Подмяната на живи източници на енергия и особено двигатели, способни да превръщат топлината в работа, даващи на човека практически безграничен източник на енергия. Употребата на нови и в много по-големи количества суровини — най-вече подмяната на растителни и животински вещества с минерални“27.
За работника тези промени са фундаментални, защото те не само променят неговите функции, но и начина му на живот. Въвеждането на машините в производството за много хора е означавало пълно отделяне от средствата за производство. Производственият процес изведнъж се е разделил на човешки труд и капитал. Скоростта на машината започнала да диктува работния процес и работникът вече не можел да решава сам какво и кога да произвежда. Работата вече била под наблюдение и сред колектив, от който се е искало започване, прекъсване и приключване на работата в строго определени моменти. С непрекъснатата поява на изобретения и нововъведения работата се променяла така, че в живота се появил нов елемент — перманентната промяна. Работниците се прехвърляли от селския, земеделски живот в градовете и фабриките, на това не било само подмяна на трудовия статут, а подмяна на начина на живот из основи. Поставено било началото на едно съвсем ново „подвижно“ общество.