Нужна е била моралната ангажираност и усърдието на Адам Смит да покаже на обществото, че тези спестявания имат смисъл и са важни — преди него хората са считали за по-важно развитието на търговията и обмена. Капиталистическият процес става централен по време на индустриалната революция. Дори комунизмът не е нищо друго, а опит да се замени частният капитал с някакъв капитализъм, контролиран от държавата. Както се видя по-късно, вторият се оказа далеч по-неефикасен. Успоредно с индустриалната революция социално-икономически приоритет получава платеният труд, в резултат на който обществата отхвърлят самозадоволяването и поглеждат на неплатените трудови дейности като на израз на добра воля. Като такива тези дейности се считат за вторични, дори и когато имат голямо значение.
Резултат на това развитие и основно наследство от индустриалната революция е, че сега производствените дейности и понятието заетост автоматично се свързват с платени трудови места.
Как обаче точно се вписват тези три вида производствена дейност (платен труд, самозадоволяване и неплатен труд) в една ситуация, където условията за производство на блага са модифицирани до неузнаваемост?
Тук му е мястото да си припомним „райският парадокс“: става въпрос за място, където технологиите са напреднали дотам, че е възможно производството на материални блага почти на нулева цена. При това положение никой няма да получи заплата и производственият рай ще започне да изглежда като социален ад. Ние сме точно по средата на този парадокс. За да излезем от него, трябва да изследваме внимателно характера на промените, настъпили в производствената система.
3.1.3. Развитие на населението29
Индустриалната революция и промените в обществото бяха искрата, довела до такъв демографски растеж на населението, че той може да се опише само с думата „експлозия“. Разбира се, човечеството е преживявало и други подобни моменти, но историята не познава такъв драматичен демографски бум, какъвто настъпи през последните два века. Предишните увеличения са били частично компенсирани от масови епидемии, суши (глад) и войни. Индустриалната революция обаче влияе силно и върху тези регулативни фактори.
Установено е че в началото на земеделската епоха — около 10 000 години преди Христа, броят на хората, населяващи Земята, е бил около 5–10 милиона души, живеещи главно на евразийския континент. Те все още се занимавали с лов и събиране на корени и плодове и били организирани в кланове от четири до пет фамилии — общо 20–25 души. Гъстотата на човек никога не достигала до повече от един човек на квадратен километър и варирала силно в зависимост от природните условия и климата. Епидемиите не били още фактор, поради тази разпръснатост, но насилствената смърт, периоди на глад и детската смъртност поддържали твърде ниска средна продължителност на живота.
С въвеждането на първите земеделски оръдия на труда човек е трябвало да се установи в постоянен дом, за да обработва земята. Това довело до относителна независимост от кратковременните екологически промени и до възможността да се изхранват повече хора. Земеделското общество е могло да изхранва значително повече хора от онова преди него и населението започва да расте, понякога с 1% годишно. Появата на големи населени места обаче води до появата на непознат дотогава фактор, регулиращ броя на населението — епидемиите. Феноменът имал решаващо демографско значение, тъй като в някои години смъртността скачала от 30–40 на 1000 жители до десет пъти повече. Внезапното изчезване на почти половината население означавало катастрофа, но същевременно регулирало иначе волното умножаване на населението. През следващите 12 000 години растежът на населението на Земята е бил относително стабилен, достигайки до 650–850 милиона към 1750 г., рождената дата на индустриалната революция.
Поради експлоатирането на нови енергоизточници, нови производствени системи и напредъка в медицината и хигиената — все резултат от индустриалната революция — предишните ограничения пред демографския растеж били преодолени. Гладът станал непознат поради научния и по-ефективен подход към земеделието и развитието на транспорта, който можел вече бързо да превозва храни от едно място на друго. Епидемиите също били забравени поради появата на нови лекарствени средства и особено на ваксините, плюс съвременна хигиена и средства за санитарен контрол. През следващите двеста години само войната е имала силно влияние върху растежа на населението.
29
Повечето статистически данни в тази глава са взети от: Cipolla, C. (1962): The Economic History of World Population. Cipolla, C. (1974): The Fontana Economic History of Europe. Vol. 1–4, UNDP (1995): Human Development Report 1995.