Растеж на населението
Източник: Cipolla, The Economic History of World Population
От 1750 до 1850 г. населението на света почти се удвоява и става от около 750 близо 1 200 милиона. Следва ново увеличение при по-голяма скорост и към 1950 г. населението е вече 2,5 млрд., за да достигне през 1999 г. 6 милиарда души.
Демографски растежът се обяснява с удължената продължителност на живота, спада в смъртността, особено при новородените и децата, който компенсира намалената раждаемост. Една напоследък забелязваме тенденция на естествено „свиване“ на населението: в развитите държави раждаемостта пада под смъртността, но не поради глад, епидемии или войни.
Тези данни се забелязват навсякъде по света, където обществата са или се трансформират в индустриални. В началото на индустриалния процес в Англия смъртността е била 30 на хиляда души, а петдесет години по-късно, когато процентът на заетите в селското стопанство намалял около 40%, смъртността паднала на 23. Същото е наблюдавано и в други страни: Германия — от 27 на 18, Франция — от 24 на 19, в Русия — от 40 на 29. Тези промени настъпват между 1850 и 1900 г., когато тези държави преживяват индустриализацията. Смъртността сега за повечето страни се движи в рамките на числа по-малки от 10.
Индустриализацията има пряко влияние върху смъртността и продължителността на живота, но тя влияе и върху раждаемостта. Днес това се вижда в доста страни, където само една по-зряла икономика може да възстанови раждаемостта в нормалните й граници.
3.2. Работното население и платената заетост в системата на индустриалната революция
3.2.1. Населението днес и утре
Според доклада на ООН за развитието на човечеството през 1992 г. населението на земята е било 5,4 милиарда души и расте с около 1,5% годишно. Към 2000 г. неговият брой ще бъде 6,1 милиарда, а десет години по-късно — 7 милиарда души!
Населението обаче не расте еднакво навсякъде по света. При индустриалните държави растежът е твърде скромен — около 0,5% годишно, докато при развиващите се този процент е 1,8. Трудно е да се приеме че развиващите се страни ще продължат да растат с това темпо, защото това би означавало удвояване на населението им на всеки 39 години. И наистина, ако сравним динамиката в растежа на населението за периода 1960 — 1992 и предвиденото за 1992 — 2000 ще видим един спад от 2,3% до 1,8%. Изглежда процесът на индустриализация провокира един и същи процес: първоначално демографски бум, последван от стабилност или даже спад. Явлението, наблюдавано сега при развиващите се страни, е същото като в развитите държави отпреди два века.
В резултат на цялостното подобряване на жизненото равнище и основните демографски показатели продължителността на живота повсеместно расте и от 1960 г. насам бележи ръст със 17 години. В момента тя е 65, 7 години, което означава, че новороденото днес ще живее в продължение на почти 66 години, ако факторите, определящи смъртността през това време останат едни и същи. Твърде невероятно е обаче факторите да се запазят през това време. В миналото продължителността на живота е растяла постепенно, особено за онези, които са над 60 годишни и които могат да очакват още двадесет години към живота си, ако са граждани на индустриализирани страни. Докато при развиващите се страни продължителността на живота не показва зависимост от пола, в индустриализираните страни жените живеят с пет години повече от мъжете.
Ако вземем предвид всички тези фактори, ще видим, че сме изправени пред едно бъдеще, когато населението на развиващите се страни ще се е удвоило към 2025 г., докато в индустриализираните страни процесът ще е много по-бавен. Това ще бъде и едно по-зряло бъдеще, защото хората ще бъдат по-възрастни (повечето от тях). Броят на хората, определени като „зависими“ — тези под 5 и над 64 годишна възраст — спрямо работещото население ще спадне. В индустриално развитите страни това съотношение е вече 50%, докато развиващите се страни демонстрират по-високи съотношения поради „младата“ им демографска структура.
В резултат на всичко това съставът на трудовото население по възраст, пол и квалификация претърпява значителна промяна с времето, поради променящите се социо-демографски фактори. От своя страна, тези промени ще повлияят върху търсенето на работна сила в бъдеще поради разликата в ефективността на вложения труд в иначе едно структурирано общество. Ще се промени и картината на предлагането на труд поради това, че ще се появяват нови възможности и някои установени видове труд ще престанат да се търсят. Така системата ще промени приоритетите и търсенията си.