Последното в този насока е въвеждането на по-подвижни пенсионни схеми и възможността да се комбинира пенсията с приходи от друга заетост или различни други възможности за постепенно пенсиониране. Съответното законодателство е прието в редица страни като Дания, Франция, Германия, Италия, Япония, Испания и Швеция. То позволява на по-старите работници да прекратят работа постепенно и да останат активни по-късно без да преживяват шока на внезапното пенсиониране.
3.2.4. Жените и трудът
3.2.4.1. Кратък исторически обзор на жените и участието им в производството
Жените са точно толкова част от икономиката, колкото и мъжете, и те винаги са допринасяли за нейното развитие чрез прилагането на труда си. В този смисъл обаче индустриалната революция не направи нищо. Що се отнася до заетостта на жените, времето направи много и то особено през последните два века. Един по-близък поглед върху историческата роля на жените и тяхната трудова заетост ще разкрие твърде много факти.
Населението на Европа в средата на XVIII век, както и навсякъде другаде, е било предимно селско и жените са били заети предимно на работа в собствените си домове в някаква форма на домашна индустрия. В градовете платеният работник от женски пол бил нещо непознато, но жената-търговец присъствала на всички пазари. Но и тук жените били част от дейността на своите съпрузи и действали като партньори и в индустриалната и в земеделската сфера.
В резултат на настъпилите промени първо в Англия, а после и в другите страни на света, от втората половина на XVIII век насам нещата вече не могли да останат същите. Възможността която жените имали за производителна работа у дома, вече била изчерпана поради появата на нови аграрни техники, а в областта на индустриалното производство тяхната роля изчезнала завинаги.
В края на века и по време на преходния период, когато жените все още не били намерили своето място в новия ред, животът им бил тежък и повечето от тях били без работа. Независимо от промените, възнаграждението на новия работник било под минимума, достатъчен за поддържане на семейството, и намирането на работа за жените и децата станало необходимост. При възможност жените се занимавали с плетене на дантели, на кошници, изработване на ръкавици, произвеждане и обличане на копчета и т.н., като заместител на по-раншните им земеделски и животновъдни дейности.
Независимо че работниците не участвали в производството до степен на онова, което машините сега давали, те все пак предпочели новия вид труд поради по-високите заплати, по-добрата храна и дрехи и по-добрия жизнен стандарт. Това е особено валидно при жените, които били преместени от лошо платения и непривлекателен труд в земеделието и домашните производства. Индустриалната революция засяга най-сериозно жените в чисто икономически план. В миналото бракът за жените е бил нещо като установяване на партньорство в земеделието, търговията и домашното производство, но при реорганизацията, идеща с индустриалната революция, повечето жени загубили икономическата си независимост. Освен ако можели да станат надничарки извън дома, те не могли по друг начин да допринасят за увеличаване на финансовите приходи на семейството и така ставали икономически зависими от своите мъже.
Жените със семейства никога не са имали законно право върху приходите си или върху дял от семейните приходи. Независимо от това, при новата ситуация финансовото им подчинение станало по-голямо от времената, когато с труда си жената е подпомагала семейния бюджет. От индивидуална гледна точка това може да звучи като връщане назад, но за работническата класа не винаги е било икономически изгодно жената да работи на заплата. Заплащането на нейния труд рядко компенсирало загубите от това, че жената не работи у дома. Трудът й бил експлоатиран и в много случаи приходите от труда й служели да подържат нивото на приходите на съпруга й за задоволяване на индивидуалните му нужди. В този смисъл индустриалната революция отбелязва напредък, понеже чрез нея се стига до мисълта заплатите на мъжете да се калкулират на семейна база.