Става ясно, че такава важна част от нашата икономика не може да остава невидима за методите на отчет, с които боравим сега. С въвеждането на сателитните сметки ще се направи първата важна крачка към включване на немонетаризираната трудова дейност в рамките на управлението на нашето общество.
4.3.2.2. Немонетаризирани дейности без имплицитна или експлицитна стойностна оценка
Другата важна група немонетизирани дейности са онези, които нямат скрита обменна стойност. Тук „превод“ в парична форма няма. Това са немонетизирани дейности в по-точния смисъл на термина и това са всички дейности по собственото производство и самозадоволяването. Пример за подобна дейност е образованието чрез четене или компютърни програми, самостоятелно извършвани ремонти и самолечението. Повечето лични дейности, които не могат да бъдат делегирани на трета страна, влизат в тази категория.
Паричната стойност на немонетаризираните дейности не може да се установи, понеже те седят извън монетарната система, без да се вижда как и при какви условия те могат да бъдат интегрирани или поне частично отнесени към някаква друга дейност в системата. Те са важна част от икономиката, но са неоценени в паричен смисъл. По-раншното земеделско общество е било базирано предимно на ефективността на такъв немонетизиран труд, понеже по-голямата част от производството е било самостоятелно — самостоятелно се консумирал и продуктът.
Днес сме свидетели на възраждането на тези немонетаризирани дейности, прогонени от индустриалната революция чрез въвеждането на платения труд. Появата на ресторанти на самообслужване и банкомати в банките е пример за приключване с монетизираните системи и прехвърляне на част от работата върху плещите на консуматора. Така той става част от производството, а не някаква напълно отделена единица. Феноменът, наречен от Алвин Тофлър „просуматор“ (професионален консуматор — бел.пр.) може да се опише най-добре на ниво дистрибуция, но най-вече потребление и рециклиране.
Колкото консуматорът става повече „просуматор“ ние откриваме, че правилното ползване на системите е свързано с повече „собствено производство и потребление“, които са напълно немонетизирани. Тук, на това ниво, ние преоткриваме икономическата стойност на онова, което индустриалната революция отхвърли по необходимост и което можем да наречем „икономическото“ значение на немонетаризираните дейности. Учейки се да боравим с компютър или някакъв друг съвременен инструмент, или пък практикувайки някаква друга образователна или практическа дейност, която е в рамките на системата на самозадоволяване и потребление, ние фактически боравим с инструмент, който по един или друг начин мобилизира човешкото творческо начало. От гледна точка на икономическата стойност това творчество не е свързано само със съществуването на материален продукт, но покрива и ефективността на цялата система, където потреблението зависи от употребата на продукта или системата.
4.4. Трансформирането на обслужващия сектор
И класическите и неокласическите икономически школи казват, че всички икономически дейности се делят на три основни сектора: земеделие, индустрия или манифактура и услуги (първичен, вторичен и третичен сектор). Това разделение е исторически обусловено: по времето, когато са основавали съвременните икономически теории, икономистите са приели за приоритетен онзи сектор, за който се считало, че е от най-голямо значение за натрупване на общественото богатство — индустрията. Земеделието си остава важна, но „традиционна“ дейност, индустрията е в „центъра на света“, а с термина „третичен“ искат да квалифицират второстепенни по своето значение дейности.
Именно ефективността на манифактурните процеси обаче е факторът, който доведе света до днешната ситуация, при която индустриалните дейности зависят до 70–80% от цената им от обслужващите дейности в рамките на производствените структури. Дейностите, за които става дума, са изследване и развитие, финансиране, дистрибуция, съхранение, поддръжка, сигурност, управление на отпадъците и т.н. От друга страна, много традиционни услуги ползват индустриално произведени инструменти, като по този начин става трудно да ги разграничим, например, от контролните дейности в един химически концерн.