Така във всички индустриални страни местата за работа в индустриалното производство прогресивно намаляват докато местата в областта на обслужването и извън така наречения „третичен“ сектор се увеличават непрекъснато. Друг важен момент е обстоятелството, че обслужването не е индикатор само за радикалната промяна в структурата на производствените процеси в тесния смисъл на думата. Целият процес на натрупване на богатство сега протича в едно съвсем друго времево измерение:
• „Изследване и развитие“ е преди самото производство
• Системите за поддръжка и дистрибуция, както и управление на отпадъчните процеси (изчислено монетарно) се задействат след като продуктът или системата са продадени.
Много икономисти се опитват да вкарат понятието „обслужване“ в онова, което те наричат „нормалния ход на нещата“, разглеждайки го като някакъв „невидим“ продукт. Истината е, че продуктите не могат да се ползват без услуги и че услуги не могат да се предлагат без материални продукти. Степенуването по значение тук е относително: по време на индустриалната революция приоритет е било произвеждането на материални продукти, докато при съвременните икономики като че ли най-важно се оказва управлението на обслужващите системи, които са интегрирани в правилната употреба на материални ресурси.
Дискусията за структурата на производството или предлагането (и наистина, производствените дейности като цяло) е от основно значене при идентифицирането на разбираема политика, която да може успешно да реши проблема за заетостта.
4.4.1. Обслужващият сектор като нова реалност
Когато четем днешните статистики за трудовата заетост, виждаме че в индустриализираните страни вече 70–80% от активното население работи в обслужващия сектор. Растежът на броя на работните места през последните 25 години е без прецедент — особено в САЩ и то най-вече в обслужването. Официалните цифри обикновено се представят в графично изражение и там най-често се вижда спад в броя на работните места в производството.
Според OECD от 1960 до 1995 г. броят на работните места в САЩ се е удвоил: само в обществения сектор са се появили нови 30 милиона работни места. В Япония заетостта е нараснала с 12 милиона работни места между 1973 и 1992 г., а в Океания за този период са се появили нови 2 милиона работни места в обществения и частния сектор. Докато в обслужването се наблюдаваха годишни увеличения с 2.7% в САЩ, 2.3% в Япония, 2.1% в ЕО и 1.4% в ЕФТА, повечето страни бяха свидетели на спад на работните места в индустриалния сектор. Казано накратко, обслужването бе двигателят на икономиката и заетостта през последните две десетилетия. Освен това обслужването е доказало своята гъвкавост, способност да се адаптира към промяна на условията за производство, към различни социални и културни условия.
Води се сериозен спор относно схващането за производителност на услугите. Понятието се размива поради факта, че ефективността на една услуга не е същата като при употребата на индустриален продукт. Увеличаването на броя произведени автомобили от една поточна линия не води до същите резултати като увеличаването на броя на пациентите, посещаващи един лекар или броя на студентите, които едновременно ще слушат лекция в една аудитория. При първия случай говорим за общия брой автомобили, произведени за единица време, а при останалите случаи положителния резултат може да се измери със здравословното състояние на пациента или с образователното ниво, постигнато от даден студент. В теоретичен план това означава, че трябва да се преместим от измерването на потоци (произведени продукти) към измерването на стоки (нива или крайни резултати). В този дебат става очевидно че трябва да приемем понятието „качество на резултата“ като ключ към измерване на истинското ниво на производителност в обслужващата икономика. Оптимизирането на качеството при реализацията е правилната мярка за оценка на производителността на услугите.
Другият основен въпрос е за влиянието на технологичното развитие върху услугите, качеството на услугите и развитието на заетостта. Би изглеждало логично да се каже, че технологическите достижения — поне досега — са довели до увеличаване на броя на работните места по решаващ начин и във всички области. Големият въпрос сега е да се разбере дали технологиите и увеличаването на тяхната ефективност създават една рационализация в много обслужващи дейности до степен, при която броят на наличните работни места ще спадне до точката, където новите работни места, създадени от новите обслужващи дейности, ще бъдат отхвърлени. Най-новите изследвания намекват, че традиционните обслужващи дейности като банковото, застрахователното дело, независимо от отбелязания ръст, може би се намират в началния етап на драстично съкращаване на възможностите за създаване на нови работни места.