4.7.1. Истината за световното производство и заетостта, търговията и инвестициите
Когато навигаторът на Христофор Колумб за първи път видял земя, европейците решили, че са открили Азия. Живеещите там местни хора били наречени „индианци“, както ги знаем и до сега. Твърде много исторически открития, изобретения и други човешки постижения са минали по същия път: хората тръгват да търсят едно, а откриват нещо съвсем друго. Подобен е и случаят със Световната търговска организация (СТО) по отношение на икономическата система, която се появи през последните 30 години.
Основното съображение тук е, че невероятният прогрес по време на индустриалната революция доведе до появата на обслужваща икономика, при която 80% от производствените разходи, ако включваме ползването, отпадъчните дейности и рециклирането, зависят изцяло от обслужването. Като такава модерната индустрия по същество се е превърнал в една обслужваща индустрия. Традиционното деление на икономиката на земеделие, индустрия и услуги, сега се подменя от схващането, че услугите са неразривна част от производствения процес и като такива не могат да се отделят от него, като че ли са напълно независими. В икономически план това означава, че е настъпила революция и то най-вече в онази част на икономическата система, която наричаме „предлагане“. Именно тя променя правилата и параметрите, които управляват основните слагаеми в икономиката като заетостта, производителността, мащабността и т.н.
Ако отидем още по-нататък ще се убедим, че самото понятие „икономическа стойност“ се е променило. Цените вече не се отнасят към една равновесна система, базирана на детерминистко виждане, където сигурността е основен теоретичен критерий. Днес цените отразяват една вероятностна система, дори и когато са интегрирани във формализираните договорни отношения, защото част от икономическата им стойност ще бъде „произведена“ по времето на тяхната употреба и рециклиране, или когато други услуги се свържат с тях. Стойността винаги се свързва с работата в реално време, докато несигурността зависи от вероятния период на употреба на дадена система и от всичките непредвидими събития, които настават в човешкото битие. Тук говорим за всичко, което може да се случи през следващите пет минути или следващите петдесет години!
Такава промяна в икономическото мислене неминуемо се отразява върху световната заетост, търговия и инвестиционен процес. Новата обслужваща икономика се занимава с реализацията във времето, а не със стоки, които могат да се пласират тук и там срещу пари. Щом веднъж приемем, че услугите трябва да се интегрират в производствената система и не представляват някакъв отделен сектор на икономиката, трябва да признаем, че става въпрос за нова интерпретация на глобалната икономика. Нека разгледаме производствената система и различните степени.
Жизнен цикъл на продукцията в обслужващата икономика
За опростение приемаме, че всяка от петте степени поема едни и същи разходи, т.е. около 20% от общите разходи по производството и употребата на дадена стока от първия момент на нейното измисляне и създаване, до нейното изхвърляне и процесите на рециклиране (където това е възможно). Приемаме още, че всяка от тези дейности предполага същата възможност да се получи рента. Тук вече е интересно да се отбележи, че само 40% от разходите по един изнесен в чужбина продукт се генерират у дома. Другите 60% от свързаните разходи идат от дейности в страната, където продуктът отива. Разпределението на парите, спечелени в този процес трябва да се извършва по същия начин: 40% у дома и 60% зад граница.
Този анализ може да е твърде опростен, защото в някои случаи изследванията и разработките на високотехнологични стоки позволяват допълнителна рента, но те трябва да бъдат сравнени със стоки, които пък почти не се нуждаят от изследвани и развитие, като за производството им е нужно съвсем малко познание. Допълнителните разходи по експлоатирането на дадена система също са различни и то в зависимост от продукта и количеството обслужване, което той ще получи по време на експлоатация. Накрая, изхвърлянето е също въпрос, защото има стоки, които просто изчезват при ползването им, но има и такива, чието унищожение не е лесно и при които е нужно рециклиране, което означава разходи — често значителни. Така или иначе нашият пример идва да покаже, че повечето от разходите се генерират на място, там където се експлоатира един продукт. Даже и когато производствените мощности се прехвърлят в други страни, те пак съставляват не повече от 40% от цялата верига.