4.9. Трудът като елемент на личността
При днешните преобладаващи условия работата на пълен работен ден около 35 часа седмично се счита за единствения принос на индивида към производствената дейност. Именно тук, на работното си място, ние осъществяваме по-голямата част от социалните си контакти и именно тук хората намират своето място в обществото. В официалните формуляри винаги има въпрос за професионалната ни заетост, така както винаги искат да знаят от кой пол сме: личността ни е твърде дълбоко свързана с него. Цялата мрежа от социални взаимоотношения зависи силно от нашето място в (платения) трудов процес и съвсем беглото признаване на другите дейности е довело до перверзната ситуация, където някой зает с много ценна, неплатена работа, получава твърде малка част от дължимото му се социално признание. Тук имаме предвид само примра с подържане на домакинството и гледането на децата. Очевидно това има негативно влияние върху мотивационните процеси и човешкото достойнство.
Но и в монетизираната сфера на икономиката хората се сблъскват с много проблеми. Има твърде много хора, които се идентифицират с работата си, те често са се учили в продължение на години и е трябвало да преодолеят жесток селекционен тест, за да получат текущата си работа. В допълнени към всичко това те са изправени пред постоянния риск да станат излишни. Производствената активност на всеки човек лежи в основата на нашата икономическа система и няма нищо чудно, че целият социален фокус върху същността на човешката личност е насочен именно тук.
Независимо от това, все повече дейности добиват по-голямо значение в едно общество, което бива характеризирано като общество на почиващите, а не на работещите — нещо, което не е много вярно, защото доста голяма част от свободното време отива в доброволен труд. В Германия между една четвърт и една трета от мъжкото работещо население са занимава с такава работа. В този случай, вторични или доброволни дейности като спорт, благотворителност, обществена работа и т.н. са свързани с личността на индивида по-често в един твърде положителен план. Тези дейности не допринасят много на монетизираната част на икономиката, но те са ценни елементи на обществения живот и заслужават признание, защото увеличават богатството и благосъстоянието на хората.
Тази диференциация на различните възможности за прилагане на производителен труд, като част от развитието на личността, е ново явление. То обаче е принос в стремежа да се оцени точния принос на хората към общественото развитие и/или икономическата система.
Ние поддържаме философския си предразсъдък: ние сме много повече онова, което произвеждаме, от онова, което консумираме. В известен смисъл потреблението е само начин да си повдигнем имиджа. Ние вярваме, че повечето хора си дават сметка че са значими с онова, което правят за обществото. Ние безрезервно подкрепяме идеята, че консумираме и трябва да консумираме, за да можем да произвеждаме за нас и за обществото, отколкото обратното. В този смисъл концепцията за труда, като елемент на личността получава съвсем ново измерение.
Според логиката на индустриалната революция може да се каже, че пълната заетост сега означава между 40 и 42 часа седмичен труд, което представлява 50% от времето, отдадено на платен труд преди сто години.