Ние смятаме обаче че ще е погрешно да се експлоатира тази тенденция и да се предположи, че проблемите на днешната безработица могат да се решат само чрез намаляване на работната седмица с още 1/2.
На първо място, това би означавало пълното игнориране на факта, че не всички човешки същества практикуват производствени дейности, които напълно задоволяват техните морални и материални изисквания. На второ място е очевидно, че броят на неплатените дейности се е увеличил невероятно. Ако всеки от нас си даде сметка, какво е правил през последните 24 часа и каква част от всичко е отишла за платени действия и каква за лични нужди, както и за редица други действия по организацията на собствения ни живот, ще разбере, че тези, неплатените, фактически служат да ни подготвят за платената дейност. В близките десетилетия все по-голямо значение ще добие работата на предприемачите и на икономистите по усвояване на това, как и до каква степен важни за обществото дейности, изпаднали от пазара поради „високата си цена“, се „хващат“ от самозадоволяването и доброволните дейности. Иначе казано, платеният труд може да намалее в относителен план, но това може да не е валидно за всички производителни дейности.
От друга страна, всичко това подсказва, че монетаризацията и по-точно монетизацията на икономическата система не винаги е индикатор за увеличена ефективност. По-голямата ефективност може да дойде с прилагането на различни комбинации между трите форми на производствена дейност. Това вече става. Друг важен момент е, че като резултат от индустриалната революция качеството и видът трудова дейност, която ние практикуваме, са станали неразривна част от личната ни идентификация. В повечето паспорти и лични карти от нас се иска да посочим професията и пола си. Утре хората ще са по-свободни да изберат собствената си дефиниция за „професия“ измежду различните видове дейности, които те практикуват.
Ще подчертаем още, че при обслужващата икономика платената производствена дейност не е само намаляване на работното време като екстраполация на опита на индустриалната революция, а по-скоро част от една съвсем друга организация на труда. Защото проблемът си остава: на първо и единствено място стои задачата да се организира обществото така, че да се увеличава колкото се може повече богатството на народите, благосъстоянието и жизнения стандарт на индивидите.
Една от основните характерни черти на идеята да се ползват социалните политики за създаване на работни места е създаването на „първо ниво“ заетост, еквивалентно на около 20 часа седмично: стратегията не включва непременно по-нататъшно намаляване на работното време. Става въпрос по-скоро за това, че производствените дейности в рамките на един живот — по време на който и да било период — са и все още ще бъдат „сбор“ от различни дейности: някои платени, някои не. Нещо повече. Фактът, че първото трудово ниво няма да представлява дейност, „определяща личностната идентификация“, потвърждава нашата позиция. С това нейната гъвкавост ще се увеличи и обществеността ще я възприема далеч по-лесно.
4.10. Въпросът за допълнителния труд
Въпросът за допълнителния труд е тясно свързан с общото работно време и намаляването на работния ден. Вече споменахме, че онова, което сега наричаме работно време, е част от труда, полаган от нашите прадеди по време на индустриалната революция. Годишните работни часове за този период намаляват от 4000 часа до към 2000 (или по-малко) в повечето индустриални страни. Процесът на намаляване на работното време по традиция е част от онзи прогрес, обясняван с увеличаването на производителността на труда и увеличаването на свободното време за работниците, като резултат от него. Така намаляването на седмичното работно време и увеличаването на платените отпуски — нещо характерно за индустриализираните страни — се възприемат като степента, до която работниците са възприели увеличаването на производителността като „повече почивка“ отколкото „повече доходи“.
В последно време хронометричното измерение — количеството вложен труд, се прибавя към хронологичния елемент — разпределението на работното време върху различни времеви периоди, като най-често се има предвид гъвкавото работно време. Гъвкавото работно време се харесва и на работниците, които могат да си направят един по-добър баланс между работа и почивка, и на работодателите като начин да увеличат оперативното време. Въвеждането на допълнителна работа на една широка основа се оказа важен фактор в развитието на една по-хронометрична и хронологична гъвкавост. Освен това факторът, за който говорим, помогна за увеличаване на заетостта през последните десет години. Според OECD хората търсят допълнителна работа и това означава по-нататъшен растеж на броя на работните места в много страни на света.