Ние вярваме, че в едно съвременно общество стремежът човек да остане без каквато и да било трудова заетост трябва да се премахне и че с това ще се засили възможността човек да развива частната инициатива над или на ниво първи трудов слой. Вторият слой монетаризиран труд остава в центъра на икономическото развитие, и той позволява на всеки да смени първия слой, наемайки се на работа според желанията си. Като такъв, вторият слой до голяма степен прилича на сегашната система на трудова заетост, но е по-гъвкав.
Хората са свободни да решават дали и в каква степен да полагат трудови усилия на това ниво. Може да се започне от един час повече спрямо първия слой — например платено преподаване на някаква дисциплина — до 80 или 100 часа седмично. Това е вече подмяна на основния слой и съответства на заетостта на най-активните труженици. Разбира се, монетарният приход на хората в рамките на онова, което им е абсолютно необходимо, за да са над границата на бедността, зависи от труда им в монетаризираната част на икономиката. Заплащането ще се извършва така, както е в момента, като системата за определяне на заплащането остава, общо взето, непокътната.
Сравнен със сегашната икономика, вторият слой на труд ще бъде много по-гъвкав, защото е съобразен с твърде различни групи от обществото. Конвенционалното схващане за 40–45 часова работна седмица ще се размие и организацията на труда ще се адаптира към желанията на ангажираните хора. В резултат на това, тази организация все повече ще съответства на интересите на трудещите се, от което ще се повдигне производителността и морала на работниците.
Вторият трудов слой ще повиши и приходите на хората в пенсионна възраст чрез допълнителна заетост или частното капитално натрупване. Традиционните пенсионни схеми само ще спечелят от тези два основни момента в посока на разнообразяване на бъдещите пенсионни приходи за хората извън трудовия пазар.
4.12.4. Третият слой производителен немонетаризиран и немонетизиран труд
Над първите два слоя има и трети, като в него са включени всички немонетаризирани дейности, описани в глава 4.3.2. Трудът на трето ниво е различен от другите две нива, защото е неплатен и доброволен по своя характер. Той е комплиментарен в смисъл, че даден активен човек допринася за благосъстоянието на обществото без да бъде компенсиран с пари. Много дейности, които нямат пазарна цена или пък имат, но тя не може адекватно да се определи, спадат към този трети слой трудова дейност.
Нашето общество печели много от подобна работа и все повече хора се наемат да я вършат. Комисията по демографски промени на Германия заявява, че активността на населението е нараснала много: 27.2% от мъжете на възраст между 25 и 34 години и 16% от жените на същата възраст са ангажирани в някакъв вид доброволен труд на регулярна основа. Доста от тях са „почетни“ членове на всевъзможни „бюра“. Повечето от дейностите са в сферите на здравеопазването, социалните и културни сектори на обществото, както и политиката. Тази висока ефективност остава сравнително постоянна по време на целия жизнен цикъл. По-възрастните групи от населението — 35–44, 45–54, 55–64 години, показват активност съответно 29.2%, 25.4% и 28.9%. При жените цифрите достигат до 16%, а после спадат до около 13%. С това се доказва теорията за трайния характер на доброволната работа през всички етапи на живота.
Според изследването на германците, с времето броят на жените, упражняващи висококвалифициран труд, ще се увеличава — при това труд без монетарна компенсация. Това е особено валидно за по-старите поколения, които още сега с готовност споделят натрупания опит и се стараят да помогнат на хората, които не са имали техния късмет в живота.
• модерното общество има голяма нужда от едно минимално ниво на монетарни инструменти