• монетаризираната и особено монетизираната икономика си имат свои граници
• при обслужващата икономика прехвърлянето на производствените дейности между отделните сектори вече става не само в рамките на монетизираната система
• интегриране на монетаризираните и немонетаризираните дейности в дефинирането на общественото богатство
• две възможности:
1. традиционното схващане на монетизираната система за трудова заетост
==> нерешими въпроси на безработицата
==> размито виждане за намаляване на капацитета за производство
2. интегрирането на немонетизираните и немонетизираните системи в дефиницията за създаване на обществено богатство
==> по-реалистично виждане на икономическите реалности
==> нови изводи относно характера на икономиката
==> по-оптимистичен поглед върху въпроса за намиране на нови решения на проблема за безработицата
==> без утопии, а чрез нов подход (приемане на несигурността), който не може да бъде фалшифициран
5. Основни предложения за разработване на държавна политика за социално развитие
Ние сме деца на нашето време и действията ни са предопределени от околната среда и обществото, в което живеем. Ето защо, ако искаме да вървим към по-добро, е необходимо да преодолеем някои закостенели рамки в мисленето на повечето от нас. Неграмотността, преувеличеният страх от поемане на рискове и съпротивата срещу всякакви промени, заради далеч не оптималните, но познати и пробвани решения, са онези фактори, които пречат на човешкото развитие. Предложенията, които ще направим тук, са опит да се преодолеят препятствията пред мисленето на политиците и да се погледне на нещата от една съвсем друга гледна точка при разработването на държавната и социалната политика. Разбира се, с времето и тези предложения могат да се окажат погрешни или, ако не погрешни, то ограничени, на за момента те представляват начин да се реши болният проблем на всички общества — безработицата.
Всяка отделна личност и всички групи в нашето общество трябва да разберат ясно отговорностите си и да знаят как да ги посрещнат. Това не е валидно само за политиците и икономическите им съратници, а най-вече за онези, които са натоварени да решават въпроса за безработицата на макроикономическо ниво: работници и професионални съюзи, работодатели и фирми. Само когато те разберат, че предложенията, изредени тук, ще са им от полза и действат съответно върху тях, дилемата „труд и заетост“ ще бъде решена и пред труда ще се открие едно по-светло бъдеще.
На първо място, особено важно е да се забележи при какви условия съвременната държава бе развита през първата половина на този век и особено през десетилетията след 1930 г. По онова време главните икономисти (Кейнс, Хикс) подчертаваха нуждата от насърчаване на индустриалната революция главно чрез управлението на търсенето. Икономическата теория и политикономическата практика разработиха виждането, че източникът на икономическите кризи в миналото е бил свързан с голямата активност на предлагането и производството, чиито продукт бил толкова голям, че е ставал непродаваем поради ограниченото потребление. Иначе казано, хората нямали толкова пари, че да изкупят всичко, което се произвеждало.
Ключов факт обаче е, че голямата гъвкавост на предлагането води до дълбоки социални и икономически промени. Трудовите обединения, борещи се за повишаване на заплатите, практически се превръщат в „съюзници“ на капиталистите, защото с увеличението на заплащането се повишава и покупателната способност на работника, а така той закупува по-голяма част от произведената стока. След като на него са гледали като на източник на социални бунтове, работническият съюз започва да печели от това че се превръща в легитимна обществена институция — от което има полза цялото общество. По същата логика проблемите на социалното осигуряване могат да се превърнат в инструмент за увеличаване на търсенето или реализирането на някакъв потенциал в това търсене. И двата вида промени са настъпили в резултат на промяната на субективното виждане на нещата. И двата са резултат на промяна в материалните условия на живот, направили социалните промени възможни.
Сегашната битка против истинската инфлация се води от 20 години насам и в много случаи доведе до поляризация на икономическите дебати по две противоречащи си идеи: от една страна, делегирането на повече власт в ръцете на централните банки, за да могат те да контролират инфлацията, а от друга страна, опитът да се насърчава потреблението — нещо не особено трудно, но което оставено да отиде твърде далеч може да съживи инфлационните процеси.