Много изследвания в Германия показаха, че границите между труд, обучение и развлечение все повече се размиват. Действията, осъществими във всяка от тези области често се осъществяват върху релсите на другите два. Продължаващото цял живот образование все повече и повече става нужно на всички, но особено на тези от 60-те години. Достъпността на работа с непълен работен ден може да нараства при смяна на дейностите, с адаптиране и съответното обучение, като изгодно се комбинират минал опит в един сектор с крачка към друг. Освен това, в някои сектори пожизненото образование трябва да се поддържа на високо ниво. В някои случаи може да се предвидят дипломи, автоматично губещи своята законност, ако те повторно не се потвърдят с нови експертизи или свидетелства, че навиците се поддържат на високо ниво до момента.
Нужно е да се помни, че измерването на националното богатство, прилагано в хода на Индустриалната революция, се явява все повече и повече неадекватно. Фактически: съвкупните добавени стойности в счетоводството на БНП измерват потока, т.е. парично-кредитната стойност на човешките и материални ресурси, използвани в монетизирания сектор.
Основното предположение тук е, че тази съвкупност на добавена стойност е нетна стойност, която също се добавя към икономическото и социалното богатство. Това вече не е така поради следните причини:
Всички разходи по възстановяването, следващи каквото и да било природно бедствие или пък война, вече се считат за увеличение на националното богатство. Това означава че колкото повече унищожени стоки се реконструират (възобновяват) толкова по-богати ставаме. Това е една от абсурдните последици от схващането, е елементарното движение на производствените дейности е равнозначно на увеличение на богатството.
Напротив! Противоречията, заложени от класиците-икономисти между понятията „имущество“ и „богатство“ се увеличават. Технологиите и другите подобрения продължават да депресират цените, а е ясно, че глобалното богатство се увеличава. Същевременно този процес може да намали монетаризираните приходи. Това е особено вярно в областите, където технологията е хем изключително продуктивна, хем иновационна — да кажем в областта на телекомуникациите. Представете си, че един ден започнат да продават компютрите по пет долара парчето: с това личното богатство на индивида ще се увеличи невероятно, а за заетостта и растежа на БНП това ще е равносилно на катастрофа. По тази причина да имаш 1000 долара месечно в Швейцария или САЩ е опасно, докато с тези пари в една развиваща се страна човек е направо богат. По тази причина Световната банка започна издаването на годишна статистика на богатството на нациите от гледна точка на покупателната им способност.
Бе направена и втора стъпка. Програмата за развитие на ООН започна публикуването на годишен доклад за човешкото развитие. Интересно е да се отбележи, че поради реалността около нас в ООН не са могли да не включат данни за приходите от немонетизирани дейности в оценката на националните богатства.
Друг важен момент, към който трябва да се обърнем по нов начин, засяга въпросите на инфлацията и дефлацията. През първите 150 години от индустриалната революция всеки спад в икономическото развитие е бил обясняван с изчислимата дефлация и бе наложена идеята, че нула инфлация — или, не дай, Боже, истинска дефлация (както стана в една или две страни през последните години) в никакъв случай не трябва да се допуска.
При определени обстоятелства дефлацията действително може да дръпне икономическото развитие назад и да стопи производството на богатство. Въпросът обаче трябва да се разгледа внимателно, защото закупуването на стоки и услуги при по-ниски цени означава увеличаване на богатството на хората, дори и за самите производители, когато те са купувачи. Някои икономисти считат, че приемането на ниско инфлационно число (като стимулант) е нещо добро — като да пием две чаши вино дневно при положение обаче че знаем кога да спрем. Веднъж стигнали до 2% — и при положение, че са валидни за всички — имаме допълнително предимство, ако леко завишим цифрата, защото от това ще се породи верижна реакция.
Ние нямаме намерение да се произнасяме категорично по този въпрос, но считаме, че той трябва внимателно да се огледа и да се види като база за разнообразяване на системите за социални осигуровки, както и за начина да се стабилизира икономиката, в която са концентрирани жизнените рискове на много хора и в която се реализира техният предприемачески дух.