Вече казахме, че модерното общество чувства нужда от минимален брой монетарни инструменти. Но ние подчертахме и това, че монетаризираната икономика има своята граница на ефективност. Както при обслужващата икономика прехвърлянето на производствени дейности между секторите на икономиката вече става не само в границите на монетаризираната система — в много случаи те се „губят“ в немонетизирания свят. Целта ни трябва да е реинтегрирането на тези „изгубени“ дейности и трансформирането им в работа, като част от първия трудов слой, понеже заплащането на тази работа като че ли изглежда невъзможно. Интегрирането на монетаризираните и немонетаризирани дейности като начин да се определи точно богатството на обществото е въпрос с основно значение.
Трябва да забравим изкривената си представа за това, че обществото в което живеем, вече няма такива възможности да създава богатство. Интегрирането на немонетизираните дейности в дефиницията за богатство и неговото натрупване ще доведе до отчитането им в една бъдеща политика и ще даде не само една по-реалистична представа за реалното състояние на икономиката, но и ще помогне за достигането до изводи за това по какъв път да се развива икономиката и как да се търсят решения на проблема с безработицата. Този доклад няма и не може да даде окончателните отговори на тези сложни въпроси, чието решаване изисква „поръчково“ анализиране на обстановка, възможности, човешки желания, традиции и т.н. Без съмнение, той няма да представи някаква нова утопия, а ще отвори пътя за един нов подход, който, приемайки несигурността и възможностите, идещи от нея, може да бъде фалшифициран, но може — и в това ни е надеждата — да даде първоначален тласък на една лавина от нови идеи.
По дефиниция бъдещето е несигурно, но тази несигурност трябва да създаде надежда и желание да се опитат нови възможности, като се дава път на новите, отговорни и продуктивни решения на проблема за заетостта.
• значението за създаване на методика за оценка и измерване на натрупаното богатство
• първата стъпка в правилна посока:
— статистиката на Световната банка за покупателната способност на получаваните приходи
— Доклада на организацията за човешко развитие към ООН за човешкото развитие
• Проблемите:
— наличието на осреднени данни за цели страни между които има огромни регионални разлики (в Италия — между север и юг)
— цените на услугите/продуктите спрямо достъпността им
— не са включени неплатените дейности и сумата стоки и услуги, идещи от тях
— не е включен въпросът за околната среда
— не е обмислена слабостта на системата
• наблюдение върху общото богатство, включително прехвърлянето на дейности между монетаризираната и останалите части на икономиката.
• специалното положение на развиващите се страни
— тенденция да се подценява богатството им поради по-ниската степен на развитие и високото ниво на немонетизираните и немонетаризирани дейности
• обслужващата икономика се нуждае от подкрепата на немонетизираните и немонетаризирани дейности