Иван Вазов
Бъдещият литературен „кружок“
Литературните „светила“ в столицата правеха интимно събрание.
Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина души писатели, без никаква примеса от други съсловия.
Да, само кандидати на славата!
Най-после ледът се беше пукнал, преградата бутната и всичките тия господа си долепяха лактите, гледаха се в очите, слушаха си думите, събрани под един покрив в материално и духовно общение.
Професионалните зависти, нервозно раздразнените самолюбия, глухите умрази и неумолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Еснафът се укроти! Сякаш една атмосфера от топлик и искреност се въдвори тука и свърза тия непримирими елементи.
Музолюбивият господин Пенелов с цената на големи усилия и убедителност беше успял да всели взаимно доверие у тия враждуващи звезди на литературния небосвод на България и да ги привлече у дома си.
Той пръв беше направил това чудо и се намираше във възторг от сполуката.
За тия еженеделни четвъртъчни литературни събрания той доброволно даваше къщата си, гостолюбието си, чая си, усмивките си…
Той би сторил и по-голяма жертва за славата да стане домът му един вид български „Хотел Рамбуйе!“
Разговорите отиваха твърде оживено. Естествено, темата им беше книжнината.
Говори се там по всички съвременни явления из умствения живот на столицата, докоснаха се едно по друго до най-последните творения на всеки едного от присъствуващите събратя-писатели и едногласно ги пофалиха.
Стана едно разсипничество от комплименти.
Много талант, сила и изразителност найдоха във високомузикалните и звучни стихове на поета Кушаева.
Забелязаха голямата задушевност и искрено чувство в новата стихотворна сбирка на Верилова, „българския млад Хайне“.
Възторгваха се от мраморната пластика и буйност на фантазията в прясната поема на елегантния Чучаргова.
Пронзнесоха се много ласкателно за чистия език и висока художественост в разказите на Дурманджиева, когото нарекоха „нашия Гогол“.
Превъзнесоха философската дълбочина у доктора Джан-Джана.
Висотата на новата драма на доктор Дигокорова.
Тежестта на логиката и аргументацията на младия критик Правдова.
Лекостта в изложението на романиста Драйчева, новият роман на когото сравниха по психологическата вярност в изображение на страстите с Хюговия „Notre Dame de Paris“…
И тъй нататък…
Любезностите взаимно се сипеха, венците валяха, симпатиите се укрепяваха от упойния дим на тамяна на сладките речи, домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика, запята при парата на ароматния му чай.
Към единайсет часа първи станаха да си вървят поетът Кушаев и драматургът Дигоноров.
— При всичко това, нека си кажем правото — подзе Чучаргов, когато горните двама излязоха, изпращани от домакина; — няколкото качества, които признахме на Кушаева, не могат да загладят много други недостатки в стиховете му. Аз ги намирам доста тежки, даже скучни.
— Това е вярно — отзоваха се повечето от присъствуващите.
— Главното, което липсва в поезията му — обади се Правдов, — то е животът, душата… затова неговата поезия е мъртва поезия.
Излезе, че всичките са съгласни по тая точка!
Доктор Джан-Джан си заби желязната кука в месата на драматурга Дигонорова:
— Дигоноровата драма не е лишена от известни, тъй да се каже, неща… Но напразно ще търсиш там драма: сухи диалози, водени от хора на кокили… Пародия на драмата…
— В това отношение доктор Джан-Джан е прав — потвърдиха всичките: — Дигоноров е слаб драматург.
— Даже нищожен! — изръмжа из ъгъла си Хайне и разля чашата си.
Казаха лека нощ и си излязоха други двама писатели: Драйчев и Дурманджиев — романистът и популярният разказвач — „нашият Гогол“.
— Стана дума одеве за новия роман на Драйчева и видях, че всички го високо оценихте — подзе Правдов, — колкото за мене, аз не мога да си обясня секрета на незаслужения успех на това творение… Героите са обрисувани бледни, фабулата е неправдоподобна. Впрочем аз не съм го чел още… Чучаргов! Какво собствено има там за препоръка?
— Аз не съм го чел… но ми казаха други: дървена работа…
— Но защо го фалят?
— Умствена незрялост и безвкусие у нашето общество… Печален факт! — забеляза строго доктор Джан-Джан, като си дръпна дълбокомислено прошарената дълга брада.
— Колкото за Дурманджиева, не можем да му отречем дарбицата на популярен разказвач — издума Правдов, — но този човек решително няма ни литературно развитие, ни естетика. Неговите хиляди пъти повтаряни все същи фрази го правят несносен, а безчислените му върволици от многоточия уморяват ти очите…