— Спокойствие, Джийвс. Цялата работа ми е пред очите. Идеята ми дойде, докато говорихме. Като гръм от ясно небе. След обяд ще доведа мис Стоукър до това място. Ти ще уредиш Чъфи да я последва. Ще изчакам да го зърна и ще я взема в прегръдките си. Ако това не подейства, нищо друго няма да може.
— Смятам, че ще поемете голям риск, сър. Негова светлост е в превъзбудено състояние.
— Е, какво пък, един Устър може да изтрае някой и друг удар в окото заради приятел. Не, Джийвс, не желая повече да го обсъждаме. Въпросът е решен. Всичко, което остава, е да съгласуваме времето. Предполагам, обядът ще свърши до два и половина. Така се случи, че аз няма да обядвам.
— Сър?
— Не. Няма да мога да се изправя очи в очи с тая банда. Ще остана тук. Донеси ми сандвичи и половин бутилка от най-доброто.
— Много добре, сър.
— Между другото, в такова хубаво време френските прозорци в трапезарията ще са отворени. Навъртай се около тях по време на обяда и се ослушвай. Може да се каже нещо важно.
— Много добре, сър.
— И сложи повечко горчица на сандвичите.
— Много добре, сър.
— В два и тридесет кажи на мис Стоукър, че искам да й кажа нещо. А в два и тридесет и една кажи на лорд Чъфнъл, че тя иска да му каже нещо. Останалото можеш да оставиш на мен.
— Много добре, сър.
Настъпват усложнения
Измина един доста дълъг и мъчителен за мен интервал от време преди Джийвс да се върне с така необходимите ми хранителни продукти.
— Забави се цяла вечност.
— Последвах инструкциите ви, сър, и слушах на прозорците в трапезарията.
— О? — едва успях да промълвя с пълна уста. — И какъв е резултатът?
— Не можах да чуя нещо, което да показва какви са намеренията на мистър Стоукър относно покупката на къщата, но ми изглеждаше в приятно настроение.
— Това е обещаващо. Мята искри от удоволствие, а?
— Да, сър. Покани всички присъстващи на парти на яхтата си.
— Значи ще нощува тук, а?
— За кратко, доколкото разбрах, сър. Явно витлото нещо се е повредило.
— Сигурно го е погледнал с един от своите погледи — предположих аз. — А това парти?
— Изглежда утре е рожденият ден на мастър Дуайт Стоукър, сър. Както разбрах, партито е в негова чест.
— Добре ли беше приета поканата?
— Много, сър. Макар че мастър Сийбъри изглежда беше огорчен заради доста арогантното изявление на мастър Дуайт, който беше готов да се хване на бас, че мастър Сийбъри за пръв път ще помирише яхта.
— И какво му отвърна той?
— Каза, че е бил на милиони яхти. Всъщност, ако не се лъжа, използва думата „трилиони“.
— И после?
— От специфичния звук, който издаде с уста, останах с впечатлението, че мастър Дуайт е скептично настроен относно това изявление. Но в този момент мистър Стоукър укроти духовете, като обяви, че има намерение да наеме музикалната трупа да свири на партито. Изглежда Негова светлост е споменал за присъствието й в Чъфнъл Реджис.
— И това се прие добре?
— Много добре, сър. Освен че мастър Сийбъри изяви желание да се хване на бас, че мастър Дуайт никога преди не е слушал изпълнители в негърски костюми. От забележката, която чух след това от Нейна светлост, разбрах, че мастър Дуайт е хвърлил картоф по мастър Сийбъри. Имаше опасност да стане скандал.
Цъкнах с език.
— Да можеше някой да запуши устите на тия хлапаци и да ги върже с вериги. Ще развалят цялата работа.
— Суматохата, за щастие, беше краткотрайна, сър. Оставих компанията най-приятелски настроена един към друг. Мастър Дуайт увери, че ръката му се е изметнала и извинението бе любезно прието.
— Добре, връщай се обратно и виж дали не можеш да чуеш още нещо.
— Много добре, сър.
Погълнах сандвичите и половината бутилка и си запалих цигара. Жалко, че не казах на Джийвс да ми донесе и малко кафе. Но на него няма нужда да му се казват такива неща. Не мина много и ето го — пристигна с чаша, от която се вдигаше пара.
— Обядът току-що приключи, сър.
— А! Видя ли мис Стоукър?
— Да, сър. Информирах я, че искате да й кажете нещо и тя скоро ще дойде.
— А защо не веднага?
— Негова светлост я заговори веднага щом й предадох вашето съобщение.
— Каза ли му и на него да дойде тук?
— Да, сър.
— Не става, Джийвс. Върви погрешно. Те ще дойдат заедно.
— Не, сър. Когато видя, че Негова светлост се насочва насам, мога лесно да го забавя за момент.
— Как например?
— Отдавна имам желание да чуя мнението на Негова светлост относно закупуването на известно количество нови чорапи.
— Хм! Познаваш се добре, когато зачекнеш темата за чорапите, Джийвс. Не се увличай много и не го задържай цял час. Искам бързо да приключа с тоя въпрос.