— Нищо.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно нищо. Затова, давай напред, старче — казах, като го потупах братски по рамото. — Следвай повелята на сърцето си и не се бой от нищо. Момичето е лудо по тебе.
— Кой ти го каза?
— Тя.
— Самата тя?
— Лично.
— Наистина ли ме обича?
— Страстно.
По измъченото лице на старото приятел че мина вълна на облекчение. Той прокара ръка по челото си и се успокои.
— Е, тогава всичко е наред. Извинявай, ако съм изглеждал малко сърдит за момент. Когато човек тъкмо се е сгодил, не му става драго да разбере, че любимата му е била сгодена за друг само преди два месеца.
Бях поразен.
— Сгоден ли си? От кога?
— Малко след обяд.
— Но какво стана с Уотуотлей?
— Кой ти каза за Уотуотлей?
— Джийвс. Каза ми, че сянката на Уотуотлей виси над главата ти като черен облак.
— Джийвс говори прекалено много. Освен това, Уотуотлей няма нищо общо с цялата работа. Точно преди да уредя нещата с Полин, старият Стоукър ми каза, че е решил да купи къщата.
— Наистина!
— Абсолютно. Мисля, че портвайнът свърши работа. Изкусих го с последния от 85-а.
— Това е най-умното нещо, което си могъл да измислиш. Твоя идея ли беше?
— Не, на Джийвс.
Не можах да сдържа една тъжна въздишка.
— Джийвс е истинско чудо.
— Направо бижу.
— Какъв мозък!
— Порция и половина, бих казал.
— Яде много риба. Колко жалко, че няма усет за музиката — казах мрачно. После потуших скръбта си и се опитах да мисля не за моите неволи, а за щастието на Чъфи. — Е, това е прекрасно — бяха сърдечните ми думи. — Надявам се да бъдете много, много щастливи. Мога честно да кажа, че винаги съм гледал на Полин като на най-хубавото момиче, за което съм бил сгоден.
— По-добре спри да опяваш за този годеж.
— Да, добре.
— Опитвам се да забравя, че изобщо някога си бил сгоден за нея.
— Да, да, точно така.
— Като си помисля, че някога си щял…
— Но нямаше. Никога не забравяй факта, че годежът продължи само два дни, през които бях на легло с ужасна настинка.
— Но когато е приела, ти трябва да си я…
— Не, не го направих. Един келнер влезе в стаята с поднос със сандвичи с месо, а после моментът беше отлетял.
— Тогава значи никога не си…
— Абсолютно никога.
— Трябва да е било истинско преживяване за нея — това, да е сгодена за теб. Голямо вълнение. Чудя се какво ли, за бога, я е накарало да приеме?
Това е озадачавало неведнъж и моя милост, и то не малко. Мога само да предполагам, че в мен има нещо, което докосва някоя специална струна в гърдите на тези силни жени. И преди се е случвало, когато се озовах сгоден за Хо — нория Глосъп, например.
— Веднъж се консултирах с един добре осведомен познат — казах аз, — и неговата теория беше, че като се мотая наоколо така — като загубено агне, пробуждам майчините инстинкти у жената. Може да има нещо в това.
— Вероятно — съгласи се Чъфи. — Е, аз ще тръгвам. Стоукър сигурно ще иска да говори с мен за къщата. Идваш ли?
— Не, благодаря. Истината, друже, е че не съм се затичал да си общувам с малката ти дружинка. Мога да понеса леля ти Мъртъл. Мога да понеса даже малкия Сийбъри. Но като прибавиш Стоукър и Глосъп, за Бъртрам става прекалено деликатно. Ще се разходя из имението.
Това владение, или по-скоро седалище на Чъфи, си беше чудно място за разходки и си помислих, че той сигурно изпитва известно съжаление, като го предава в чужди ръце, за да го превърнат в частна лудница. Но предполагам, че когато си бил затворен в продължение на години в една къща с леля Мъртъл и братовчеда Сийбъри, не си в състояние да я оцениш по достойнство. Прекарах два чудесни часа, като бродих наоколо и следобедът вече беше доста напреднал, когато непреодолимото ми желание за чаша чай ме отведе към задните постройки, където очаквах да открия Джийвс.
Някаква кухненска прислужница ме насочи към стаята му и аз се настаних там с приятното чувство, че чаша прекрасен топъл чай и вкусна филийка ще си дойдат точно на мястото, за да завършат картинката.
— Всъщност, Джийвс — казах аз, — за такъв случай дори кифличките не биха били прекален лукс. Много ми е приятно, като си мисля, че препатилата душа на Чъфи накрая благополучно е хвърлила котва. Чу ли, че Стоукър обещал да купи къщата?
— Да, сър.
— А за годежа?
— Да, сър.
— Предполагам, че Чъфи се чувства на седмото небе.
— Не съвсем, сър.
— А?
— Не, сър. Със съжаление трябва да ви кажа, че стана някаква засечка.
— Какво! Не може да са се скарали вече?
— Не, сър. Отношенията на Негова светлост с мис Стоукър все още са сърдечни. Но с мистър Стоукър нещо охладняха.