— О, боже!
— Да, сър.
— Какво се случи?
— Нещата тръгнаха от състезанието по борба между мастър Дуайт Стоукър и мастър Сийбъри, сър. Сигурно си спомняте, че ви разказах как по време на обяда между двамата млади господа се установи тотална липса на симпатия.
— Но нали каза…
— Да, сър. Нещата се изгладиха за момента. Но двамата се спречкаха отново около четиридесет минути след края на обяда. Младите господа отидоха заедно в дневната и там мастър Сийбъри се опитал да изкопчи от мастър Дуайт сумата от един шилинг и шест пенса за това, което той нарича защита.
— О, господи!
— Да, сър. Мастър Дуайт, както разбрах, доста решително отказал да пусне нещо, така се казва, струва ми се. Обменили си думи, в резултат на което около три и половина следобед, откъм стаята им се чули звуци, свидетелстващи за разпалена кавга. По-възрастните членове на компанията се втурнали натам и открили двамата млади господа на пода, а около тях — останките от един бюфет за порцелан, преобърнат по време на борбата. В момента на тяхното пристигане мастър Дуайт изглежда имал някакъв превес в двубоя, защото бил седнал на гърдите на мастър Сийбъри и удрял главата му в килима.
Разказът на Джийвс породи у мене сериозна тревога. А колко сериозна е била ще разберете, като ви кажа, че докато слушах, съвсем не бях завладян от справедливо въодушевление при мисълта, че най-после някой се е отнесъл с главата на Сийбъри както трябва. Не, изпълни ме по-скоро ужасяващ смут. Виждах накъде бие всичко това.
— Мили боже, Джийвс!
— Да, сър.
— И после?
— Бойните действия станали, така да се каже, масови, сър.
Направо подскочих.
— Старата бригада се хвърлила в подкрепление, а?
— Да, сър. Инициативата била подета от лейди Чъфнъл. Издадох глух стон.
— Нищо чудно, Джийвс. Чъфи често ми е казвал, че отношението й спрямо Сийбъри наподобява това на тигрица към малкото й. Заради Сийбъри тя винаги е била готова да прегази целия свят и да го изблъска с лакът встрани. Чувал съм гласа на Чъфи да трепери, когато ми е разказвал как в дните преди да ги натири в тяхната къща, те живели в Замъка и сутрин тя винаги отбирала най-хубавото яйце за закуска на малкия. Но продължавай.
— Като видяла състоянието на нещата, Нейна светлост, издавайки пронизителен писък, цапнала със значителна сила мастър Дуайт по дясното ухо.
— При което, разбира се…?
— Именно, сър. Мистър Стоукър, прегръщайки каузата на своя син, теглил един мощен шут на мастър Сийбъри.
— Уцелил ли го е, Джийвс? Кажи ми, че го е уцелил — изцвилих от удоволствие аз.
— Да, сър. Мастър Сийбъри се изправял в този момент и позата му била изключително подходяща за посрещането на такава атака. Бил е доста плътен шут, сър. После между Нейна светлост и мистър Стоукър избухнал разгорещен скандал. Нейна светлост повикала сър Родерик на помощ, а той — малко неохотно, струва ми се — нахокал мистър Стоукър за атаката му. Силни думи се изрекли и резултатът от всичко това бил, че мистър Стоукър доста разгорещено информирал сър Родерик, че ако си мисли, че покупката на Чъфнъл Хол ще се осъществи след всичко, което станало, то той бил в голямо заблуждение.
Зарових глава в ръцете си.
— При което…
— Да, продължавай, Джийвс. Виждам какво се задава.
— Да, сър. Съгласен съм, че цялата история има в себе си нещо от тъмната обреченост на гръцките трагедии. При което, както казах, Негова светлост, който слушал развълнувано, надал уплашен възклик и настоял мистър Стоукър да се отрече от думите си. Мнението на Негова светлост било, че след като мистър Стоукър е дал обещание да купи Чъфнъл Хол, не може, ако е честен мъж, да се откаже от задълженията си. На което мистър Стоукър отвърнал, че не му пука какво е обещал и продължил да твърди, че нито пени от парите му няма да отидат за въпросната цел. Тук, за съжаление, Негова светлост станал малко непредпазлив в речта си.
Изстенах още един-два такта. Знаех на какво е способен Чъфи, когато благородната му натура възнегодува. Чувал съм го как подготвя за състезание лодката си в Оксфорд.
— И наругал Стоукър?
— Доста пламенно, сър. Като изразил най-откровено мнението си за характера на последния, за търговската честност и даже за външния вид.
— Това трябва да го е затапило докрай.
— Породило е между тях известна враждебност, сър.
— И после?
— Така неприятната сцена приключила, сър. Мистър Стоукър се върнал на яхтата си с мис Стоукър и мастър Дуайт. Сър Родерик отишъл да се настани в местния хотел. Лейди Чъфнъл налага с билки мастър Сийбъри в спалнята му. Негова светлост, струва ми се, изведе кучето си да потича в Западния парк.