— Не може да бъде!
— Може. Прочети сама.
Полин проучи документа. После вдигна поглед стресната.
— Но ако това мине, петдесет милиона долара отиват на вятъра.
— Точно така.
— Няма да ни остане и един грош.
Чъфи се съживи от раз.
— Повтори го отново! Да не искаш да кажеш, че си загубила всичките си пари? — обърна се той към Полин.
— Така изглежда.
— Прекрасно! — изкрещя Чъфи. — Идеално! Екстра! Великолепно! Разкошно! Възхитително!
Полин подскочи като ужилена.
— А, така ли?
— Разбира се, че е така. Аз съм разорен. Ти си разорена. Хайде да побързаме и да се оженим.
— Точно така — светна като росна репичка Полин.
— Това оправя всичко. Сега никой не може да каже, че съм като Уотуотлей.
— Със сигурност не може — съгласи се тя.
— При такава новина Уотуотлей би се отдръпнал — не спираше Чъфи.
— Именно.
— Чудесно е!
— Страхотно!
— През целя си живот не ми се е случвал по-голям късмет.
— Нито пък на мен.
— И дойде точно навреме.
— Точно когато трябваше.
— Прекрасно!
— Направо е върховно!
Свежият им младежки ентусиазъм изглежда се отразяваше на стария Стоукър като цирей на юношеска буза.
— Спрете да бръщолевите тия щуротии и ме чуйте — намеси се той. — Да не сте се смахнали? Как така си изгубила парите си? Да не мислиш, че ще легна по гръб и ще оставя това да стане без да отвърна със същото? Те нямат никакъв шанс. Старият Джордж беше нормален колкото и мен, а имам на своя страна за доказателство и сър Родерик Глосъп, най-големият психиатър в Англия.
— Да, ама го нямаш — прекъсна го Полин.
— Трябва само да поставя Глосъп на свидетелската скамейка и твърденията им ще се спукат като сапунен мехур — завърши Стоукър и се огледа победоносно.
— Но сега, след като се скара със сър Родерик, той няма да свидетелства в твоя полза — не спря Полин.
Старият Стоукър най-накрая я чу и се дръпна като опарен. Или избълва дим, ако така ви се струва по точно.
— Кой казва, че съм се скарал с него? Покажете ми тоя малоумник, който се осмелява да твърди, че не съм в най — дружески отношения със сър Родерик Глосъп. Само защото сме имали дребни… незначителни… неразбирателства, каквито се случват между най-близки приятели, това не означава, че не сме като братя.
— Но представи си, че той не ти се извини.
— Никога не е ставало въпрос да ми се извинява — отново вирна насиненото си око Стоукър. — Разбира се, аз ще му се извиня. Предполагам, мога да се държа като мъж и да си призная, че съм сгрешил и съм наранил чувствата на най — добрия си приятел, не е ли така? Разбира се, че ще му се извиня и той ще приеме извинението ми със същото добро чувство, с което му е предложено. Сър Родерик Глосъп не е дребнав. След по-малко от две седмици ще го заведа в Ню Йорк и там той ще каже свойта дума. Как се казваше онова място, където е отседнал? Хотел „Морска гледка“? Ще му се обадя веднага и ще поискам среща.
Тук трябваше да вметна една дума.
— Знам, че не е в хотела, защото Джийвс току-що се опита да се свърже с него и удари на камък.
— Тогава къде е? — подскочи Стоукър.
— Не бих могъл да кажа.
— Но все някъде трябва да е.
— А! — възкликнах, следвайки доводите му, които ми се сториха разумни. — Точно така. Но къде? Твърде вероятно вече да е стигнал Лондон.
— Защо Лондон?
Този човек подскачаше, като че ли имаше пружини на стъпалата.
— А защо не? — рекох и присвих арапските си лицеви мускули.
— Имаше ли намерение да пътува за Лондон?
— Твърде възможно.
— Какъв му е адресът там?
— Не знам.
— Някой от вас знае ли?
— Аз не — рече Полин.
— И аз — добави Чъфи.
— Човек няма много полза от вас — разяри се Стоукър. — Махай се. Заети сме.
Последната забележка беше адресирана към Джийвс, който отново се носеше през стаята. Това е едно от най-невероятните свойства на тоя човек: в един момент го виждаш, в следващия вече го няма. Или по-точно в настоящия случай: в един момент не го виждаш, а в следващия вече е тук. Приказваш си за туй-онуй, изведнъж усещаш някакво присъствие и хоп — ето ти го.
— Моля за извинение, сър — каза Джийвс. — Бих желал да говоря с Негова светлост за момент.
Чъфи махна с ръка разсеяно.
— По-късно, Джийвс.
— Много добре, милорд.
— Тъкмо сега сме малко заети.
— Именно, милорд.
— Е, няма да е много трудно да се намери човек от величината на сър Родерик — поде отново старият Стоукър. — Адресът му трябва да е в „Кой кой е“. Имате ли „Кой кой е“?
— Не — поклати глава Чъфи.
Старият Стоукър издигна ръце към небето.
— Мили боже!
Джийвс се покашля.
— Ако ме извините, сър, че се намесвам. Мисля, че мога да ви кажа къде е сър Родерик. В случай, че съм разбрал правилно силното ви желание да откриете точно него.