— Разбира се, че си разбрал правилно. Колко сър Родериковци мислиш че познавам? Стига си го увъртал, кажи къде е!
— В градината, сър.
— Искаш да кажеш тази градина?
— Да, сър.
— Тогава върви и му кажи да дойде тук веднага. Кажи му, че мистър Стоукър желае да го види по неотложен въпрос. Не, спри. Не отивай! Аз сам ще отида. Къде точно в градината го видя?
— Не съм го видял, сър. Бях само информиран, че е там.
Старият Стоукър цъкна с език.
— Е, по дяволите, къде точно в градината си бил само информиран, че се намира сър Родерик?
— В бараката на градинаря.
— Бараката на градинаря?
— Да, сър.
— И какво прави в бараката на градинаря?
— Струва ми се седи, сър. Както казах, нямам информация от първа ръка. Осведомлението ми идва от полицай Добсън.
— Ъ? Какво? Полицай Добсън? Кой е той?
— Полицаят, който снощи арестувал сър Родерик, сър.
След този отговор Джийвс се наведе леко от кръста надолу и напусна стаята.
Джийвс намира изход
— Джийвс! — измуча Чъфи.
— Джийвс! — изпищя Полин.
— Джийвс! — викнах аз.
— Хей! — изрева старият Стоукър.
Мога да се закълна, че след като вратата се беше затворила, не се бе отваряла отново. И все пак, ето ти го нашият човек, появяващ се изневиделица, с въпросително изражение на лицето.
— Джийвс! — провикна се Чъфи.
— Милорд?
— Джийвс! — писна Полин.
— Мис?
— Джийвс! — дерях си гърлото аз.
— Сър?
— Хей, ти! — протръби старият Стоукър.
Не можех да кажа дали на Джийвс му се нравеше да бъде наричан „Хей, ти!“. Ясно очертаното му лице не издаде негодувание.
— Сър? — обърна се той към Стоукър.
— Как така си тръгваш по тоя начин?
— Останах с впечатлението, че Негова светлост, зает с по-важни дела, няма време да изслуша съобщението, което исках да му направя, сър. Имах намерение да се върна по — късно, сър.
— Е, добре, сега остани на място за секунда, да му се не види.
— Разбира се, сър. Ако имах представа, че желаете да разговаряте с мен, сър, нямаше да се оттегля от стаята. Просто имах опасението да не би да се натрапвам в момент, когато присъствието ми е нежелателно…
— Добре, добре! — не за пръв път забелязвах, че има нещо в говорните методи на Джийвс, което играеше по нервите на стария Стоукър. — Остави всичко това — нареди той.
— Твоето присъствие е от първостепенна важност, Джийвс — намесих се аз.
— Благодаря, сър.
Чъфи взе думата, тъй като Стоукър временно бе зает с издаването на звуци, наподобяващи тези на ранен бизон.
— Джийвс.
— Милорд?
— Да не би да казваш, че сър Родерик Глосъп е бил арестуван?
— Да, милорд. Точно по този въпрос исках да говоря с Ваша светлост. Дойдох да ви уведомя, че сър Родерик е бил заловен от полицай Добсън снощи и затворен в градинарската барака на територията на Замъка, а полицаят е останал да пази пред вратата й. По-голямата барака, милорд, не малката. Онази, която е отдясно, като се влиза в зеленчуковата градина. Има покрив от червени керемиди, за разлика от малката барака, която е изградена от…
Може да се каже, че никога не съм бил особено привързан към Дж. Уошбърн Стоукър, но ми се стори любезно в този момент да се опитам да го спася от апоплектичен удар.
— Джийвс — казах.
— Сър?
— Няма значение коя градинарска барака.
— Да, сър.
— Не ни засяга.
— Разбирам, сър.
— Тогава продължавай, Джийвс.
Той хвърли поглед на почтително съчувствие към стария Стоукър, който като че ли имаше проблеми с бронхиалната си тръба.
— Изглежда, милорд, полицай Добсън е арестувал сър Родерик в доста напреднал час снощи. И е изпаднал в недоумение по какъв начин да стане неговото прехвърляне. Трябва да знаете, милорд, че в огъня, който разруши къщата на мистър Устър, изгоря също и тази на сержант Ваулс, която е съседна на първата. И тъй като тази къща, на сержант Ваулс, е едновременно и местното полицейско управление, полицай Добсън разбираемо недоумявал къде да сложи затворника си — още повече, че сержант Ваулс не бил там да го посъветва, тъй като в борбата с пламъците за беда претърпял наранявания по главата и бил преместен в къщата на леля си. Имам предвид леля му Мод, която живее в Чъфнъл Реджис, не…
Отново сторих онова, което ми се струваше почтено.
— Няма значение коя леля, Джийвс.
— Да, сър.
— Едва ли би имало някаква връзка.
— Вярно, сър.
— Тогава продължавай, Джийвс.
— Много добре, сър. Така че накрая, действайки по своя инициатива, полицаят стигнал до заключението, че достатъчно сигурно място би била градинарската барака, голямата с…