— Да, сър.
— А сега същността на въпроса, Джийвс — сър Родерик сега е в градинарската бараката, с лице, покрито с изгорял корк, и с надвиснала присъда за обир с взлом. Нали разбираш как този факт накърнява силата му?
— Да, сър.
— На този свят, Джийвс, можеш да направиш едно от двете: или можеш да се представиш като решаващ съдник по въпроса дали определен индивид е нормален, или можеш да идеш да си мажеш лицето в черно и да те въдворяват в градинарски бараки. Не можеш да правиш и двете. Така че, какво трябва да се направи, Джийвс?
— Бих предложил сър Родерик да се измъкне от бараката, сър.
— Ето! Не ви ли казвах, че Джийвс ще намери начин?
Един неодобрителен глас. На стария Стоукър. На тоя тип апострофирането направо му е в кръвта.
— Да го измъкнем от бараката, да? — изсъска той с крайно злобен глас. — Как? С бригада ангели?
Той направи отново бизонската си физиономия и трябваше да го скастря доста остро.
— Ти можеш ли да измъкнеш сър Родерик от бараката, Джийвс?
— Да, сър.
— Убеден ли си в това?
— Да, сър.
— Имаш ли вече оформен план?
— Да, сър.
— Взимам си всички думи назад — каза старият Стоукър почтително. — Забрави всичко, което казах. Измъкни ме от тая каша и после можеш да идваш нощем, ако искаш, да ме будиш и да ми приказваш за ангели.
— Благодаря, сър. Като измъкнем сър Родерик, преди да е бил представен на Негова светлост, сър — продължи Джийвс, — мисля, че ще отстраним всички усложнения. Неговата самоличност все още не се знае нито от полицай Добсън, нито от сержант Ваулс. Полицаят не го е виждал преди срещата им снощи и предполага, че е някой от трупата музиканти, които са имали представление на яхтата. Сержант Ваулс е останал със същото впечатление. Следователно, трябва да освободим сър Родерик преди нещата да са се задълбочили, и всичко ще е наред.
Разбирах го.
— Разбирам те, Джийвс — рекох.
— Ако ми позволите, сър, сега ще нахвърлям действията, които препоръчвам да предприемете за постигането на тази цел.
— Да — обади се старият Стоукър. — Какви са действията? Казвай ги.
Вдигнах ръка. Една мисъл просветна в главата ми.
— Чакай, Джийвс. Един момент, фиксирах Стоукър с властно око.
— Преди да продължим, има две неща, които трябва да се уредят. Даваш ли честната си дума да купиш Чъфнъл Реджис от тук присъстващия Чъфи на цена, съгласувана от двете договарящи се страни?
— Да, да, да. Хайде сега да продължаваме.
— И даваш съгласието си за брак между дъщеря ти и стария Чъфи, като забравиш ония тъпотии за годеж с мене?
— Разбира се, разбира се!
— Джийвс — рекох, — можеш да продължиш.
Отстъпих назад и му дадох думата. В този момент забелязах, че в очите му гореше искрата на висшия разсъдък. На главата му отзад, както обикновено, се очерта една изпъкналост. Много му се възхищавам на тази изпъкналост. Аз си нямам такава.
— След като обмислих добре нещата, сър, дойдох до заключението, че основното затруднение, което ни спъва в постигането на целта, представлява присъствието на полицай Добсън пред бараката.
— Много вярно, Джийвс.
— Той представлява решаващата пречка, ако мога да се изразя така.
— Разбира се, можеш, Джийвс. Друг подходящ израз би бил „основната преграда“.
— Именно, сър. Нашият пръв ход, следователно, трябва да бъде елиминирането на полицай Добсън.
— Това казах и аз — обади се сприхаво старият Стоукър. — А вие не искахте да ме чуете.
— Ти искаше да го халосаме с лопата — срязах го аз. — Погрешно. Тук ни трябва… Как беше думата, Джийвс?
— Финес, сър.
— Именно. Продължавай, Джийвс.
— Това, според мен, може лесно да се постигне, като му съобщим, че прислужницата Мери иска да го види в малиновите храсти.
Направо бях зашеметен от неговата проницателност, но не и чак толкова, че да не мога да се обърна към останалите и да вметна една обяснителна бележка.
— Тази Мери, прислужницата, е сгодена за оня наглец Добсън, и макар че съм я виждал само отдалече, мога да свидетелствам, че тя е точно от ония момичета, за които всеки пламенен полицай ще припне към малиновите храсти. Сексапилът направо й тече от ушите, а, Джийвс?
— Безкрайно привлекателна млада жена, сър. И мисля, че можем да направим нещата още по-сигурни, като добавим към съобщението нещо от рода на това, че тя му носи чаша кафе и сандвич с шунка. Полицаят, както подразбрах, не е закусвал.
Трепнах.
— Прехвърли по-бързо тоя въпрос, Джийвс. Не съм направен от стомана.