Нещо, казано от Чарлз Вилие, изтръгна Еверет М от спомените за изминалото лято, когато баща му все още беше жив, напълно жив, ходеща глава, пълна с математика.
— Казахте работеща карта?
Чарлз Вилие се усмихна. Това бе най-мекото от меките неща в този елегантен, добре облечен и страхотно поддържан мъж, и тази усмивка сякаш вледени сърцето на Еверет М.
— Съществуват много светове — каза Еверет М. Чарлз Вилие не беше завършил фразата. — Няма само едно „ти“…
— Има много „ти“ — довърши Чарлз Вилие. — Еверет, сигурно няма да ти е лесно да го научиш, но на З10 баща ти е завършил работата си. Разполагал е с напълно работеща карта на Целостта. Заедно с нея и с Портала на Хайзенберг е можел да направи скок във всяка точка на всеки свят… дори в рамките само на един свят, също като скока, който с господин Портильо направихме от Лондон до тук.
— Говорите за много Теджендра Синг — каза Еверет М. — Не говорите за много Еверет М. Синг.
Чарлз Вилие се поизправи, стреснат от гнева в гласа на Еверет М.
— Съществува опасността картата… Инфундибулумът… да попадне в неправилните ръце.
Еверет М потръпна, когато от дълбините на ямата спираловидно се надигна студен въздух. Ръцете и стъпалата му бяха голи, дрехите — леки и тънки и не разбираше нищо. Помнеше думите на баща си: когато не разбираш нищо, задаваш въпроси. Защо на Луната има яма, дълбока десет километра? За какво са всички прозорци? Защо ѝ беше необходимо на Мадам Луна всичко това, защо ѝ бе нужно каквото и да е от това? Само реквизит ли беше, холивудски специални ефекти, проектирани директно в мозъка му? Не се съмняваше, че Трин можеха да го направят. А ако можеха…
— Поискайте от Разума на Трин да ви дадат друга карта — предложи Еверет М. — На хиляди години пред нас са, поне така твърдят всички. И защо сте ме довели тук? Защото не могат да ви дадат друга карта, нали?
Чарлз Вилие плесна меко с ръце от удоволствие.
— Ти си много умен млад мъж — отвърна той. После наклони глава към Мадам Луна. Тя притисна ръце в полупоздрав, полублагословия. — Човечеството е изучило внимателно Разума… може би по-внимателно от каквото и да е друго… през последните почти петдесет години. Технологията на Трин не е на хиляди пред нашата. Петстотин, може би четиристотин години при настоящата бързина, с която се развиваме технологично. И, моите уважения към Мадам Луна, Трин изобщо не са Разум. Как да го обясня?
— Не е необходимо да обяснявате — каза Еверет. — Мисля, че разбирам. Напреднали са в технологиите достатъчно, за да построят машина, която да възпроизвежда цивилизацията им. След това не им е било нужно повече да изобретяват каквото и да е. Така че са престанали да изобретяват.
— Умно момче си, Еверет, умно момче. Разумът на Трин в действителност не е разум, както ние разбираме думата… няма съзнание. Не му и трябва. Всичко, което се иска от него, е да работи. Гледаме всичко това и смятаме, че зад него трябва да стои ръководещ ум, но в действителност то се е изградило само благодарение на простички инструкции на сляпо. Разумът на Трин по-скоро е огромна, комплексна, високотехнологична фабрика… цвете, дърво… а не онова, което ние наричаме цивилизация. Всеки Разум на Трин е клонинг на останалите. Възпроизвежда се до съвършенство и поради тази причина човечеството ще го надмине. Разумът на Трин не позволява грешки. Всичко велико в нас произлиза от грешките. За Разума на Трин еволюцията е спряла. Не и за нас. И тъкмо заради това в крайна сметка ще ги надминем.
Еверет М отново погледна към Мадам Луна, миловидното ѝ лице, скръстените ръце, търпеливото изражение, очите ѝ, които, след като вече знаеше какво има зад тях, бяха най-мъртвото нещо, което някога бе виждал.
— Искаме да станеш агент, Еверет — продължи Чарлз Вилие. — Таен агент. Джеймс Бонд. Джеймс Бонд-младши.