В периферното зрение на Сен се раздвижи едно яркооранжево петно. Разбира се, че не беше сама. Сред голямата ледена равнина да бъдеш сам, значеше смърт. Хвърли бърз поглед вдясно, докато вторият бръснач се плъзваше редом с нея. Пилотът му вдигна дебела плетена ръкавица от кормилния лост и ѝ даде знак за „назад“. Сен отвърна с длан нагоре: „Какво?“. Плетената ръкавица за втори път описа жест: „Забави, изтегли се“. Намали скоростта. Пести акумулаторите. Макхинлит се бе изказал леко мъгляво по въпроса колко ще издържат акумулаторите на бръснача в екстремните условия над ледената равнина.
— Показателите са в широки граници — оплакваше се той. — Предвижданията ми варират от пет часа до пет минути. Разбира се, ако ми отстъпите за малко истински математик…
— Еверет е зает — каза капитан Анастейзия.
— Дори за съвсем мъничко?
Капитан Анастейзия разшири очи по начина, който всеки член на екипажа разпознаваше безпогрешно: Капитанът съм аз. Ситуацията с енергийните им резерви беше критична. Дори привързан, Евърнес изгаряше безценни запаси, за да остава ориентиран по посока на неспирния вятър. А от колко още енергия щеше да се нуждае Еверет, когато най-сетне откриеше начин да накара скоковия пистолет и сладкия си комптатор да заработят заедно, е, в това отношение можеха единствено да гадаят. Докато Макхинлит зареждаше акумулаторите на бръсначите, Анастейзия Сикссмит не бе отделила очи от измервателните циферблати.
Обратно над ледовете слушалката в ухото на Сен изпращя:
— Забави.
— Ама, мамо…
Понякога Ани никак не беше забавна. Връзката в слушалката прекъсна. Дори комуникациите се нуждаеха от електричество. Изразходеха ли прекалено много сега, по-късно, когато наистина трябваше да си кажат нещо важно, недостигът щеше да се усети. Сен отпусна кабела на регулатора и влезе във формация с капитан Анастейзия. Ледът се простираше изпод краката ѝ и се сливаше с небето.
Някъде там беше нещото. Радарът на Шарки не беше успял да очертае формите на структурата — знаеха единствено, че нещото, дошло от портала, за да ги залови, е голямо, бързо и че ще ги връхлети до няколко часа.
— Имаме ли толкова големи Портали на Айн… Хайзенберг? — беше попитала капитан Анастейзия, докато целият екипаж стоеше скупчен около радарния монитор на Шарки.
— Нямате — отговори Еверет. — Искам да кажа… нямаме.
— Нещо от Друга Вселена — каза Макхинлит, точно когато един от ледените земетръси накара Евърнес да потрепери като есенен лист, а въжетата и кабелите му издадоха дълбоко стенание като умиращ кит.
Чудовище, произнесе безгласно Сен.
— Глупости — отсече капитан Анастейзия и с това наруши усещането за надвиснала прокоба. — Мистър Макхинлит, приведете тези бръмчалки в изрядна форма. Искам да увардя всичко, което може да се намира навън. Невежеството убива. Сен, ти ела с мен. Мистър Шарки, не изпускайте от поглед онова нещо. Мистър Синг, продължавайте с изчисленията.
Капитан Анастейзия най-после имаше какво да капитанства. Изчисленията, ремонтът на техника, радарните наблюдения за врагове бяха все неща, които не се нуждаеха от нея. Сен бе забелязала как майка ѝ се отегчава, изнервя, изпълва с безпокойство. На капитана не се харесваше фактът, че се налага да зависи от останалите. Те трябваше да зависят от капитана. Сен също беше започнала да се безпокои, но за нея.
Сега се плъзгаха ниско над леда, оплетени в разнебитените амуниции под откраднатите въздушни дронове, само двете, тя и Ма, и правеха онова, което никой друг не можеше да направи. Сен хвърли поглед на Анастейзия, която летеше редом с нея. Анастейзия улови погледа ѝ и отвърна с кимване. Понякога, помисли си Сен, бяха като сестри, а не като майка и дъщеря.
Сен губеше майка си спомен по спомен — рождената си майка, истинската. Първо бе дошъл редът на гласа. Помнеше думите, но не и гласа им. После неща като ръце и колко висока беше майка ѝ или точния цвят на косите ѝ. Ето че сега и лицето ѝ изчезваше. Помнеше единствено усмивката на майка си, очите, малката диамантена обица на носа ѝ. Но не и подробностите. Малко по малко, спомен по спомен, истинската ѝ майка изчезваше. Някой ден щеше да изчезне напълно, щеше да се пръсне по вятъра като пепел, подобно на изгорелия в небесата Феърчайлд.