Гласът на Анастейзия пропука в ухото ѝ:
— Приключи ли?
— Още една.
— Приключи. Да се омитаме към кораба. Ако това чудо ни хване на земята, ще ни нареже като дойчер наденица. Откъде ли си е намерила такава сладка играчка Шарлът Вилие? Бърза е почти колкото нас. Ще се свържа с Шарки, за да започне подготовка за издигане.
— Ма! — изкрещя Сен, когато през периферията на полезрението ѝ се стрелна нещо тъмно и бързо.
Капитан Анастейзия реагира с пъргавината и триизмерния инстинкт на роден в Бристол и отгледан в Хакни грейтпортски въздушен плъх. Едно помръдване на ръката запрати бръснача ѝ встрани от бързия тъмен обект, който изрева от нищото зад нея. Сен видя как обектът спря и се завъртя с неописуема бързина. Вече не летеше към капитан Анастейзия, а се насочваше право към Сен. Тя натисна лоста за управление до крайния му предел. Бръмчащите витла прерязаха въздуха толкова близо до краката ѝ, че почувства как подемната им сила подръпва балтийската ѝ екипировка. Започна борба за овладяване на бръснача и за миг увисна на място. Огледа се панически. Там, на сто метра от нея, въздушният апарат с формата на месингов ковчег тъкмо спираше, изправен в небето. Горната му част приличаше на балон от ребра и предпазна пластмаса. Във вътрешността му седеше мъж с кожен пилотски шлемофон и микрофон до устните. На място го държаха две витлови перки, едната отдясно, другата отляво на ковчега. Машината имаше убитозеленикавия цвят на месинг, а надписите и цифрите по него изглеждаха арабски. На мисълта за това навеждаше символът с два полумесеца, обърнали си гръб един на друг. Отзад корабът на въздушна възглавница продължаваше да връхлита върху предизвиканата виелица от ледени парчета.
— Лети! — извика в слушалката ѝ гласът на капитан Анастейзия.
Сен нямаше нужда от втора подкана. Тя завъртя бръснача във въздуха и дръпна кабела за ускорението, като се залюля застрашително, когато трите витлови двигателя заработиха на пълна тяга. Капитан Анастейзия се плъзна до нея. Гласът ѝ прозвуча в ухото на Сен през писъка на вятъра, воя на витлата и трясъка на ковчега хеликоптер:
— Шарки. Издигни кораба.
Не мистър Шарки. Не корабът да е хакни-тип-топ и в изправност. Сен започваше да се плаши. Тя хвърли поглед през рамо.
— Настига ни.
Пилотът бе наклонил кокпита на странния си летателен апарат и в този момент роторите му бяха под подходящ ъгъл; настигаше ги с поразителна бързина. Сен не можеше да откъсне очи от тези кълцащи перки.
— По мой знак! — нареди капитан Анастейзия, като също поглеждаше през рамо: — Три, две, едно. Сега!
Сен се наклони вдясно, а Анастейзия отлетя вляво точно когато жирокоптерът профуча с рев на двигателите и витлата си. Сен описа дъга нагоре и се огледа за капитан Анастейзия. Тя беше навигаторът. Тя знаеше обратния път за Евърнес. Жирокоптерът отново увисна на едно място и зае изправено положение. От обшивката му се разгънаха машинни манипулатори с игловидни върхове.
— О, небеса — прошепна Сен.
— Сен — каза капитан Анастейзия. Гласът ѝ беше ясен като ледено острие, съвсем чист през трещенето и страха. — Отнеси снимките на Еверет. Трябва да го направиш. Продължи по същия курс. Шарки ще те открие. — След което започна да се издига вретеновидно в небето като птица, която подмамва ястреб надалеч от гнездото си. — С бензинови двигатели е. Акумулаторите ни няма да издържат. Ще ти спечеля малко време.
— Ма, не!
— Това е заповед, мис Сикссмит. Курс към дома!
Бръсначът се издигаше все повече, докато капитан Анастейзия не се превърна в оранжево петънце под него. Сен погледна малкия компас, който Макхинлит беше залепил на корема на бръснача. Единственият им навигационен инструмент. Стрелката му подскачаше и променяше посоката си от постоянните вибрации, но неизменно сочеше на север. Сен се огледа. Там. В крайната точка на изкачването си бръсначът сякаш бе застинал в небето. В продължение на един дълъг миг остана така, а въздухът около него бе замръзнал. Слушалката на Сен изпращя:
— Всичко ще бъде бона, мила моя. Още не се е родил сухоземен бозайник на З2, който да надбяга Анастейзия Сикссмит.
След което полудялата малка летателна машина се завъртя и влезе в свредел право към жирокоптера, който разтвори поредица от манипулатори — нокти, резачки и пръсти, подобни на хищно насекомо. Двамата се хвърлиха един срещу друг. Беше игра на кой ще завие пръв, но във въздуха.